Фискалният дефицит скочи до 781 млн. евро през февруари

Рязко разминаване между приходи и разходи в централното управление

Според последните касови отчети на Националния статистически институт централното държавно управление отчете значителен месечен недостиг през февруари — разликата между приходите и разходите възлиза на 781 млн. евро. За периода приходите са били 2,284 млрд. евро, а разходите — 3,065 млрд. евро.

Социалноосигурителните фондове добавят натиск върху бюджета

Негативният тренд се наблюдава и в социалноосигурителната система, където постъпленията възлизат на 1,614 млрд. евро срещу разходи за 1,666 млрд. евро — допълнителни 52 млн. евро към общия дефицит.

Какво показва сравнението с януари?

Февруарското влошаване изпъква в сравнение с началото на годината. През януари централното управление е имало приходи от 2,812 млрд. евро и разходи от 2,921 млрд. евро, което остави умерен дефицит от 109 млн. евро. В същия месец социалните фондове отчетеха излишък от 25 млн. евро.

Източници и методология

НСИ формира данните въз основа на месечните касови отчети на министерствата, отчети на преквалифицираните държавни предприятия, както и справките на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

По-широк контекст и рискове

Февруарската пробойна е част от по-дългосрочна тенденция на влошаване на фискалния баланс. Министeрството на финансите съобщава предварително, че до края на март консолидираният дефицит по фискалната програма е достигнал 1,5 млрд. евро, или около 1,2% от прогнозирания БВП — значително повече спрямо под 1 млрд. евро към същия период на предходната година.

Основни фактори за растежа на дефицита

• Повишени социални и здравноосигурителни плащания;
• Нарастване на разходите за пенсии;
• Увеличение на възнагражденията в публичния сектор.

Възможни последици

Икономистите предупреждават, че при отсъствие на своевременни корекции — чрез ограничаване на разходите или подобряване на събираемостта — съществува реален риск дефицитът да надвиши прага от 3% към края на годината. Такова отклонение би затруднило спазването на Маастрихтските критерии и би изисквало строги фискални мерки в следващите месеци, което може да забави или усложни интеграцията в еврозоната.

Какво следва

Политическите решения и бюджетните корекции през следващите месеци ще бъдат определящи за посоката на публичните финанси. Наблюдението на актуализираните данни от Министерството на финансите и НСИ ще бъде ключово за оценка дали тенденцията ще бъде спряна или ще се задълбочи.