Спор и права: как бе раздробен остров Св. Св. Кирик и Юлита

Нов пристан или разпокъсване на процедурата?

В края на януари вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов обяви планове за модернизация на пристанищната инфраструктура на острова край Созопол: терминал за пътнически кораби, туристическа яхтена марина и публична зона за акостиране. По негови думи част от имота е прехвърлена от Министерството на културата към държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” с решение на Министерския съвет, като целта е развитие на туризма и разтоварване на рибарското пристанище в Созопол.

Какво алармират експертите

На теория идеята за пристан може да бъде съвместима с културните намерения. На практика обаче възникнаха множество правни и процедурни съмнения. Основният проблем: един голям по площ имот (ПИ 67800.501.577) е разделен на два нови идентификатора (ПИ 67800.501.621 с 42 713 кв.м и ПИ 67800.501.622 с 35 774 кв.м) без действащ подробен устройствен план (ПУП) и без обществен дебат. Частта, носеща ПИ 67800.501.622, е предадена на ДППИ.

Незавършена градоустройствена процедура

Според нормативните изисквания пределите на урегулирани поземлени имоти се променят чрез план за регулация и подробен устройствен план (чл. 15 и чл. 14 от Закона за устройство на територията). Въпреки това новите парцели вече са нанесени в кадастрите, а един от тях (ПИ 67800.501.621) е останал без лице към улица или път — тоест без изход и без очевиден транспортен достъп по суша или вода.

Бързи съгласувания и липса на мотиви

Процедурите изглеждат ускорени: заявлението за разделяне е подадено на 5 януари 2026 г., а становището на Института за недвижимо културно наследство е издадено на 6 януари — въпреки че законът предвижда до два месеца срок за обосноваване. Институтът сам посочва липса на мотиви и графични материали, но въпреки това препоръчва съгласуване. След това упълномощен заместник-министър на културата подписва окончателното становище по Закона за културното наследство.

Археологическата стойност и международни ангажименти

Островът е обявен за групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност от национално значение и дълго е планиран като място за музей, наука и образование. Проект за културен център, включително Център за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО, получи подкрепа от международната организация.

След решението за разделяне на имота Инициативен комитет и експерти изразиха тревога и стартираха петиция, посочвайки несъответствия в процедурата, липса на прозрачни критерии за обхвата на новите парцели и противоречия с действащи нормативи.

ЮНЕСКО също поиска спешна среща с български представители и изрази сериозна загриженост. Според организацията разпределянето на имота е в разрез с концепцията, по която България кандидатства за категория 2 “Институт за подводно наследство”, както и със споразумения и обменени писма между министерствата на културата.

Юридическите аргументи срещу решението

От документите става ясно, че през 2022 г. със Заповед №РД-09-1178/25.10.2022 г. са актуализирани режимите за опазване на острова и е посочено, че територията е предназначена за археологически проучвания, консервация, реставрация и социализация. В заповедта също е записано, че след предоставяне на статут трябва да бъде подготвен и План за опазване и управление, както и корекция на ПУП-ПРЗ съобразно предписанията.

Член 84, ал. 9 от Закона за културното наследство изисква за инвестиционни проекти и намеси в защитени територии проверка на съответствието с устройствен план и режимите за опазване. НинкН възразява, че определеното предназначение за новообразуваните имоти “Друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение” не кореспондира с режимите на груповата ценност.

Юридическите аргументи сочат нарушения на Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство, Закона за кадастъра и имотния регистър и утвърдените режими за опазване на обекта.

Хронология на ключови решения

• 21.01.2026 — Решение на Министерския съвет №60: правото на управление върху имот на острова се прехвърля от Министерството на културата на ДППИ чрез разделяне на ПИ 67800.501.577.
• 25.09.2025 — Протоколно решение 39.25: одобрени са документи, представени пред Испълнителния съвет на ЮНЕСКО за кандидатурата на Центъра за подводна археология.
• 27.02.2026 — Народното събрание ратифицира споразумението с ЮНЕСКО за категория 2 “Институт за подводно наследство”.

Какво предлагат критиците

Експертите и инициативният комитет настояват решението на Министерския съвет да бъде отменено заради очевидните противоречия с националното и международното право. Те призовават за изготвяне на задание и концепция, открити междуведомствени и обществено обсъждани процедури, както и специализиран подробен устройствен план, разработен в синхрон с ЮНЕСКО и всички заинтересовани страни.

Заключение

Създаването на пристанищна инфраструктура, която обслужва музейен и научен център, е логична и полезна идея. Проблемът е начинът на нейното реализиране — разделяне на имот без действащи устройствените решения, бързи административни съгласувания и оставяне на парцел без изход. Остава въпросът дали държавните органи ще спазят собствените си правила и международните ангажименти или практиката да “нареждаме, докато министрите са наши” ще надделее над изискванията за прозрачност и законосъобразност.

Читателите могат да проследят предишното ни разследване по темата за допълнителен контекст.