Тръмп и тактиката за пренастройване на световния петролен пазар

Президентът и неговият екип виждат в настоящата криза шанс да прехвърлят пластовете на глобалната енергийна карта в полза на САЩ. Подходът комбинира вътрешен добив, политически натиск и промяна на търговските потоци — всичко това с цел да укрепи американската роля в международния петролен пазар.

САЩ: от вносител към нетен износител

Бумът на шистовия петрол превърна Съединените щати в най-големия производител на суров петрол в света. От 2020 г. нататък страната е нетен износител на нефт и нефтопродукти. През 2025 г. САЩ са изнасяли около пет милиона барела рафинирани продукти на ден — бензин, дизел и керосин — което допълнително променя глобалния баланс на предлагането.

Кога фракингът е рентабилен

Финансовата жизнеспособност на фракинга зависи много от пазарните цени. Според анализи, нови сондажи започват да влизат в печалба при цени между 60 и 70 долара за барел; при нива над 100 долара печалбите на производителите и свързаните с тях отрасли — рафинерии и оператори на тръбопроводи — растат значително.

Ръст на активните сондажи

Първите реакции на повишението на цените вече се видяха: в началото на март броят на активните нефтени сондажи в САЩ нарасна от 407 на 412. Това е тенденция, която може да продължи, ако високите цени се задържат.

Все пак експерти като Карстен Фрич от Комерцбанк предупреждават, че в краткосрочен план не бива да се очаква драстично увеличение на доставките. Американската енергийна агенция (EIA) прогнозира по-значим ръст в производството едва към късната есен — и още по-видимо през 2027 г., когато прогнозата беше повишена с 0,5 млн. до 13,8 млн. барела дневно.

Политически риск за администрацията

Високите цени на петрола са двойно остър нож за Белия дом: докато секторът и производителите печелят, потребителите и бизнеса изпитват натиск. Средната цена на бензина в САЩ се покачи до около 3,60 долара за галон — спрямо 2,90 долара преди ескалацията в региона. За един президент, който обеща по-ниски цени на горивата по време на кампанията, това се превръща в политически риск.

Стратегия за “енергийно доминиране”

Политиките на администрацията и военните действия срещу държави като Иран и Венецуела могат да се четат и като опит да се контролира разпределението на петролните потоци. Според източници Тръмп нееднократно е заявявал целта за засилване на водещата роля на САЩ като енергийна суперсила и насърчава максимален добив на изкопаеми ресурси във вътрешността на страната.

Венецуела и значението й за американските рафинерии

Потенциалното пренасочване на доставките включва и засилване на вноса от Венецуела. Някои американски крайбрежни рафинерии са специално пригодени за тежки, високосерни суровини — характерни за венецуелските полета — което прави този петрол особено привлекателен.

Китай — най-големият купувач на ирански петрол

Китай досега бе ключов получател на санкционираните ирански и венецуелски доставки, купувайки приблизително 80% от иранския петрол — средно около 1,38 млн. барела на ден през 2025 г. Ограничаването на тези потоци би затруднило китайските доставки и би принудило Пекин да търси алтернативи, макар че големи стратегически резерви (оценявани на около 1,4 до над 2 млрд. барела) дават на Китай време за адаптация.

Какво означава това за глобалния пазар?

Комбинацията от нарастващо местно производство, политически натиск върху ключови доставчици и целенасочено насочване на търговските маршрути е част от по-широка американска стратегия за влияние върху енергийните потоци. Успехът й не е гарантиран: икономическите последствия за потребителите, реакциите на конкуренти като Китай и адаптивността на световните пазари могат да ограничат възможността за едностранно „енергийно доминиране“.

Автор: Ангела Гьопферт, ARD (обобщено и преработено)