Ударите срещу Иран: Израел прати ясен сигнал към Вашингтон
Кратък преглед на последните събития
Вчера Израел извърши въздушни удари по цели в Иран — първите от влизането в сила на примирието през април — въпреки публичните призиви на американския президент Доналд Тръмп да се въздържа. В отговор Иран изстреля ракети към Израел, пояснявайки, че това е ответна реакция на израелски атаки срещу Бейрут. Конфликтът бе прекратен същия ден след намеса и призиви за деескалация, но и двете страни оставиха възможността да подновят боевете.
Посланието към Вашингтон
С удара Израел изпрати сигнал към Вашингтон, че не може да бъде изключван от преговорите с Иран и че окончателно решение не може да бъде постигнато, ако израелските интереси бъдат пренебрегнати. Според военния историк Дани Орбак, ако Тел Авив прецени, че неговите интереси са сериозно застрашени, ще предприеме действия за „коренна промяна“ на ситуацията.
Напрежение между Тел Авив и Вашингтон
Тръмп се опитва да води преговори с Иран, като в същото време държи Израел настрана от тези разговори и публично е призовавал премиера Бенямин Нетаняху да не предприема военни действия, които биха могли да попречат на мирния процес. В телефонен разговор с Тръмп Нетаняху отмени някои нападения срещу Бейрут миналата седмица; впоследствие Тръмп призна, че в разговора е нарекъл израелския премиер „напълно откачен“, но заяви, че отношенията им остават добри.
Ливан в центъра на спора
Иран ясно посочи, че няма да приеме сделка с Вашингтон, която не обхваща и Ливан. Израел от своя страна се опитва да запази възможността да нанася удари по „Хизбула“ в Южния Ливан и да държи войски в региона. Високопоставен израелски военен представител заяви пред Ройтерс, че Тел Авив не би приел сценарий, в който иранските нападения срещу Израел се разглеждат като оправдана „ответна реакция“ на израелски операции в Ливан.
Подготовката за възможна ескалация
Преди ударите Нетаняху свика заседание с ръководители на отбраната и службите за сигурност, за да обсъдят възможните цели при краткотрайна ескалация. Една от ключовите цели е да се гарантира, че евентуално споразумение между САЩ и Иран няма да отнеме от Израел правото да действа срещу „Хизбула“ и да разполагат сили в Южния Ливан.
Ограниченията на израелската военна кампания
Анализатори предупреждават, че Израел не би могъл да води продължителна въздушна кампания срещу Иран самостоятелно. В лични разговори Нетаняху е признавал, че трудно ще повлияе на позицията на Тръмп и че Тел Авив няма много лостове за натиск. Военни експерти посочват, че за по-дълъг конфликт Израел ще се нуждае от одобрение и логистична подкрепа от САЩ — в един момент боеприпасите и ресурсите могат да свършат, отбелязва Йехошуа Калиски от Израелския институт за национална сигурност.
Последици и възможни следващи стъпки
Кратката ескалация разкри дълбоките противоречия между стратегическите интереси на Израел и дипломатическите цели на САЩ. Независимо че боевете временно бяха прекратени след призива на американския президент, сигналът, който Израел изпрати към Вашингтон, е ясен: Тел Авив няма да приеме споразумение с Иран, което компрометира неговата сигурност или възможността да действа срещу влиятелните проксита на Техеран в Ливан.