Следваща цел на Тръмп: Куба — и възможният връх към Гренландия
Нови размествания след убийството на Али Лариджани и политическа оставка във Вашингтон
Висшият съвет за национална сигурност на Иран потвърди смъртта на своя ръководител Али Лариджани, а от САЩ пристигна новината, че директорът на американския Център за борба с тероризма Джоузеф Кент е подал оставка в знак на протест срещу водената от администрацията война с Ислямската република. Западните медии днес разглеждат възможните последици за Вашингтон и Техеран, коментира БТА.
Как медиите оценяват стратегията за „обезглавяване“
“Ню Йорк таймс” пише, че Израел системно използва елиминации на ключови фигури като инструмент за военни и политически цели, но предупреждава за ограничението на тази тактика — „обезглавяването има своите граници“. Според вестника ликвидирането на Лариджани показва колко разчита Израел на подобни удари, за да дестабилизира иранската власт и да подбуди вътрешни размирици.
Изданието напомня за предишни кампании за отмъщение и ликвидации — от реакцията след атентата в Мюнхен през 1972 г. до серии удари срещу палестински и ливански лидерски фигури в последните години.
Анализ: ползи срещу рискове
Някои израелски анализатори виждат в елиминациите възможност да бъде отслабен Иран и да се създаде натиск за отстъпки по ядрената програма и балистичните ракети. Бивши служители на израелските служби разказват, че свалянето на лидери като Хасан Насрала е довело до отслабване на външните проксита на Техеран.
В същото време експерти предупреждават, че смъртта на прагматична фигура като Лариджани може да ускори възкачването на по-твърди елементи — например водачи на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) или председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф — което може да означава удължаване на конфронтацията.
Колко крупни са силите на Иран?
Според “Уолстрийт джърнъл” и “Вашингтон пост” ключовите сили за сигурност в Иран са големи и подготвени за тежки загуби: КГИР има приблизително 190 000 активни военнослужещи, а доброволното формирование “Басидж”, чиито командир Израел заяви, че е ликвидирал, се оценява на около 1 милион души. Тези структури включват широка ръководна йерархия и планове за поддържане на функционирането при военен конфликт.
Различни гледни точки във Вашингтон
Оставката на Джоузеф Кент, разпространена в писмо което “Гардиън” публикува, е първият високопоставен акт на протест срещу войната от вътре в администрацията на Доналд Тръмп. Кент заявява, че не може с чиста съвест да подкрепя продължаващия конфликт, защото според него Иран не представлява непосредствена заплаха за САЩ и войната е подтикната от натиск от Израел и влиянието на неговите застъпници в САЩ.
Британското списание “Тайм” и др. отбелязват, че оставката разкрива разделение в обкръжението на Тръмп. Социологическите проучвания, цитирани от “Гардиън” и “Ен Би Си нюз”, показват рязко разделение в американското общество: 89% от привържениците на Демократическата партия смятат, че САЩ не е трябвало да нанасят ударите, 58% от независимите споделят тази позиция. Сред републиканците 77% подкрепят атаките, а само 15% са против. В рамките на движението МАГА подкрепата достига около 90%, докато сред останалите републиканци тя е около 54%.
И какви са международните измерения?
Международните анализатори предупреждават, че опитите за предизвикване на вътрешно напрежение в Иран целят не непременно изграждане на нов либерален ред, а по-скоро разширяване на разривите между населението и държавата. Някои експерти от Университета “Джонс Хопкинс” посочват, че подобни стратегии имат за цел „раздробяване на Иран” и предизвикване на системен колапс, като се използват механизми, които да насочат силите на държавата срещу гражданите.
В същото време британският “Гардиън” изрежда политическия маршу на Тръмп през годината: арести и ликвидации на висши фигури в чужбина, при което Куба е спомената като възможна следваща цел, а дипломатите в сферата на Арктика продължават да се опасяват, че бившият президент може да възобнови своята стара „обсесия“ да придобие Гренландия.
Какво следва?
Коментаторите предупреждават, че макар елиминациите да притискат ръководните кръгове на противниковите мрежи, те не гарантират окончателен разпад на организациите и носят риск от непредвидима ескалация. Оставката на Кент може да е индикатор за нарастващо вътрешно недоволство сред част от поддръжниците на Тръмп и да промени начина, по който администрацията взема решения в следващите седмици.
Анализите на западните издания призовават за предпазливост: отслабване на отделни фигури не означава автоматично политическа победа и реакциите в Иран и в региона могат да променят динамиката на конфликта значително.