Витанов: Риск от над 7% дефицит — приоритети за цени, реформа в съдебната система и финансово опазване

Кратък преглед

Парламентарната група на „Прогресивна България“ поставя три основни приоритета: намаляване на цените, промяна в съдебната система и уточняване на реалното финансово състояние на държавата. Това обобщи председателят на групата Петър Витанов в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия, като коментира и отказа да бъде създадена комисия за проверка на имуществото и доходите на Делян Пеевски.

Причината за отхвърлянето на комисията срещу Пеевски

Витанов обясни, че парламентът не трябва да се превръща в разследващ орган и че подобни анкетни комисии се използват предимно за политическа разправия, без реални резултати. Той припомни, че в парламентарната група има 47 юристи и не смята за целесъобразно да бъдат ангажирани в поредни „политически спектакли“.

По думите му истинският натиск върху олигархичния модел трябва да става по законов път и чрез изпълнителната власт. Една от ранните стъпки, според Витанов, ще бъде разглеждането на охраната на видни публични фигури — въпрос, който по-скоро зависи от изпълнителната власт, отколкото от Народното събрание.

Скрити разходи и реален риск от над 7% бюджетен дефицит

От „Прогресивна България“ предупреждават за сериозни финансови несъответствия: невидими фактури, неразплатени задължения към общини и компании и т.нар. „чекмеджета“ със скрити разходи. Според предварителните им анализи, ако сегашната траектория се запази, бюджетният дефицит може да надхвърли 7%.

Витанов посочи и рязко увеличаване на външния дълг — с около 6 процентни пункта за една година, от ~24% до над 30% от БВП. Той предупреди, че страната е в дългова спирала и се кредитира не за инвестиции, а за покриване на текущо потребление, което изисква незабавна корекция и детайлен преглед по министерства. В програмата влиза и ограничаване на изтичането на публични средства чрез външни „аутсорснати“ договори.

Влияние върху цените и разговори с големите вериги

Една от мерките, които ще бъдат обсъждани, е пряка комуникация с големите търговски вериги заради „необяснимо високи надценки“ в сравнение със Западна Европа. Първоначалният подход ще бъде чрез пазарни механизми и стимули за по-голяма прозрачност, преди да се прибегне до регулиране с тавани на маржовете.

Реформа в съдебната власт и избор на нов ВСС

Паралелно с икономическите мерки стартира и работа по Закона за съдебната власт. Фокусът ще бъде избор на нов Висш съдебен съвет и независим инспекторат. Витанов критикува предишните реформи, които според него доведоха до появата на спорни фигури в съдебната система, и обеща въвеждането на строги, обективни критерии за оценка на нравствените и професионалните качества на кандидатите.

За да бъде избран новият ВСС, ще са необходими 160 гласа в парламента — което предполага търсене на подкрепа от други политически сили —, но Витанов предупреди, че няма да позволят „извиване на ръце“ при избора.

Назначения, ИТН и оценка на кадрите

Относно назначенията в кабинета, свързвани с „Има такъв народ“, Витанов защити назначаването на външния министър Велислава Петрова и земеделския министър Пламен Абровски като избори на експерти с компетенции в своите области и отхвърли тезите, че това представлява реверанс към ИТН. Той определи ИТН като „твърде токсична“ политическа сила в последната година и обвини нейното поведение в девалвиране на политическия дебат у нас.

Международни сравнения и споразумението с Украйна

Витанов смята, че паралелите между Румен Радев и зовена авторитарни лидери като Виктор Орбан са неточни; по-удачно според него е сравнение с политиката на Петер Мадяр, тъй като и двамата търсят по-сериозна промяна в управлението на държавата. По отношение на споразумението с Украйна той поясни, че документът е предимно меморандум за намерения, а не международен договор, и не подлежи на ратификация в традиционния смисъл.

Заключение

По думите на Петър Витанов приоритетите на „Прогресивна България“ остават насочени към ограничаване на ценовия натиск върху гражданите, провеждане на реална съдебна реформа и възстановяване на финансовата дисциплина в държавата, за да се предотврати задълбочаването на бюджетните проблеми.