Новата карта на енергийната бедност в България: кои региони са в риск и какво да се направи

March 17, 2026 Информирваш ме

Енергийна бедност: картата, данните и местата с най-голям риск

Сметките за ток и разходите за отопление отново са във фокуса на българските домакинства. Въпреки че цените на електроенергията в страната остават сред по-ниските в Европа, все повече семейства усещат тежестта на сметките. Новосъздадената национална карта на енергийната уязвимост очертава сериозни регионални различия и потвърждава, че около 30% от населението е изложено на риск от енергийна бедност — значително над средното за ЕС.

Какво показват основните показатели?

Енергийният баланс за 2024 г. демонстрира няколко важни тенденции: потреблението на електроенергия на човек от населението е скочило с 12,9% спрямо 2007 г., докато населението е намаляло с 15,7% за същия период. Количествено електричната енергия, използвана от домакинствата, се е увеличила от 806 хил. т.н.е. през 2007 г. до 1 109 хил. т.н.е. през 2024 г. Това отразява и факта, че все повече домакинства разчитат на ток за отопление, готвене и битови уреди.

Региони в застъп на риска

Картата посочва София-област, Разград и Велико Търново сред най-уязвимите области. Причините за това са комбинация от по-високи енергийни нужди, лоша енергийна ефективност и социални рискове.

София-област: индекс на енергийните нужди 2,10 — почти двойно спрямо Варна (1,05). По-голям дял домакинства отопляват с дърва, почти 30% повече жилища нямат мерки за енергийна ефективност, а климатът налага по-голяма потребност от отопление.
Разград: висок процент домакинства с достъп до газ, което ги прави по-чувствителни на резки колебания в цените на енергията.
Велико Търново: силна социална уязвимост — около 30% от хората са в риск от бедност, а зимната смъртност е с 28% по-висока, което говори за сериозни здравни и структурни проблеми в региона.

Защо България остава сред най-засегнатите в ЕС?

Ключовите фактори са ниските доходи и големите неравенства. Даже при по-ниски цени на електроенергията, частта от доходите, отделяна за енергия, е много по-голяма у нас — около 15% спрямо средно близо 9% в ЕС. Ниският обхват на енергийни ремонти също играе роля: едва около 8% от многофамилните сгради са санирани по национални програми, докато близо две трети от енергийно бедните живеят в еднофамилни къщи, за които почти няма целенасочени програми.

Как картата може да помогне при планирането на политики

Националната карта комбинира данни за енергийни нужди, социална уязвимост и реалното усещане за бедност. Тя позволява да се види къде се натрупват рисковете и да се приложи териториален, а не универсален подход.

Практически това означава да се насочи публичният ресурс към региони и групи с най-голяма нужда: целеви програми за енергийна ефективност там, където жилищният фонд е най-неефективен, или специфична подкрепа за домакинства, силно зависими от конкретни горива.

Проблеми в насочването на средствата

Често санирането се финансира като 100% грант без проверка на социалния статус, което води до това, че част от парите достигат до по-богати домакинства. Това, съчетано с малкото програми за еднофамилни къщи, означава, че публичният ресурс не винаги стига до най-нуждаещите се.

Конкретни стъпки за местните власти

Местните администрации могат да започнат незабавно с по-активна работа с домакинствата, които вече получават социални помощи за отопление — общините разполагат с адреси и информация, което улеснява таргетирането. Възможни мерки:

Информационни срещи и помощ при кандидатстване за енергийни програми.
Малки, целеви проекти с бюджет за 10–15 домакинства годишно за базови мерки (по-ефективни климатици, бойлери, дограма и др.).
Групови поръчки за услуги и оборудване за постигане на по-ниски цени и по-добро качество.
Минимално съфинансиране от домакинствата — 20–40% — за увеличаване на обхвата и ангажираността.

Дори скромна подкрепа (например ~500 евро на семейство) може да намали значително потреблението и сметките при правилен подбор на мерките.

Емисии, фондове и дългосрочни решения

От 2028 г. нова европейска схема за търговия с емисии ще обхване и сградния сектор, което ще доведе до поскъпване на изкопаемите горива (газ, въглища, и косвено дърва). В България това засяга много домакинства: изследванията показват, че около 40% от ръста в цената на дървата може да бъде свързан с поскъпването на природния газ.

Директните помощи имат временен ефект; устойчивото намаляване на енергийната бедност изисква инвестиции в енергийна ефективност. Частични мерки могат да намалят потреблението с 20–30%, а цялостното саниране дава приблизително двоен ефект.

Ролята на европейските финансови механизми

Социалният климатичен фонд и Фондът за декарбонизация могат да играят важна роля, но текущият дизайн има слабости: ограничени ресурси за сградния сектор, изискване за високо съфинансиране (около 50%) и мерки, които не винаги са добре таргетирани към най-уязвимите. За да бъдат ефективни, средствата трябва да се комбинират — по-висок грантов компонент за най-бедните и комбинирани схеми със съфинансиране за средната класа.

Ключов извод

Енергийната бедност в България е многопластов проблем, който изисква както целенасочено финансиране, така и локални, практически мерки. Националната карта дава инструмент за по-добро таргетиране, но успешното справяне с кризата ще зависи от балансирани политики, прецизно насочени програми и ангажираност на общините.

Авторитет: Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България. Тя е сред водещите специалисти по енергийна бедност и участва в консултациите по Националния план за Социалния фонд за климата.