Кога нападенията върху гражданска инфраструктура се квалифицират като военни престъпления?

Кога ударите по ключова инфраструктура надхвърлят военните операции?

Ескалиращият сблъсък с Иран доведе до въздушни удари по обекти от жизненоважно значение в региона и до заплахи за удари по нефтопреработвателни инсталации, електроцентрали и съоръжения за обезсоляване на морска вода. Тези обекти осигуряват основни услуги за цивилното население и според някои експерти атаките срещу тях могат да представляват военни престъпления.

Какво казва международното хуманитарно право?

Женевските конвенции от 1949 г. и техните допълнителни протоколи забраняват действия, които биха могли да доведат до недостиг на храна или вода, до глад или до принудителни премествания на цивилни. Текстовете посочват, че обекти, незаменими за оцеляването на населението — като хранителни запаси, селскостопански площи, животни, водоснабдителни и напоителни съоръжения — са защитени и не бива да бъдат умишлено атакувани.

Има ли вече наказателни действия по подобни случаи?

Международният наказателен съд (МНС) е използвал атаките срещу жизненоважна инфраструктура като основание за издаване на заповеди за арест. През юли 2024 г. съдът повдигна обвинения срещу Сергей Шойгу и Валерий Герасимов заради нанасяне на удари по енергийната мрежа на Украйна в разгара на зимата — действия, които според съда са имали тежки последици за цивилното население.

В заповедта за арест срещу израелския премиер съдебните органи посочиха, че има разумни основания да се счита, че са били лишени от предмети, незаменими за оцеляването, като храна, вода, лекарства, гориво и електроенергия. Съдът констатира, че прекъсванията на доставките са влошили достъпа до вода и медицинска помощ и са допринесли за смъртни случаи от недохранване и дехидратация.

Кога инфраструктурата може да бъде „военна цел“?

Според международното право цивилни обекти могат да загубят своята защита само ако по своята същност, местоположение, предназначение или употреба допринасят ефективно за военните действия и ако тяхното унищожаване или овладяване дава реално военно предимство. Този критерий е заложен и в Римския статут на МНС, който обаче не е ратифициран от някои големи държави.

Кой може да разследва и преследва подобни престъпления?

На този етап е малко вероятно дела, свързани с настоящия регионален конфликт, да стигнат до МНС, тъй като нито Израел, нито Иран, нито държавите от Персийския залив са членки на съда. Политическите разногласия в Съвета за сигурност също затрудняват възможността въпросът да бъде отнесен към Хага.

Вместо това националните съдебни системи биха могли да използват механизми за универсална юрисдикция, за да събират доказателства и да предявяват обвинения. До момента обаче публични дела за такива обвинения в региона няма.

Какво означава това за цивилните?

Нанасянето на удари по обекти, които осигуряват вода, храна, енергия и медицинска грижа, има пряко въздействие върху оцеляването на хората и може да доведе до тежки хуманитарни последици. Международното право поставя ясни ограничения, но прилагането и международното преследване зависят от политически и юрисдикционни реалности.

Превод от английски език: Асен Георгиев, БТА