Кирил Кръстев — 105 години от рождението на велик български белканто баритон

Една характерна биография

Кирил Кръстев остава в историята на българската опера като един от най-изявените баритони след Втората световна война. Силен белкантов тембър, изискан вокален педагогически почерк и отдаденост към родната сцена определят кариерата му — тридесет години в Русенската опера и още около десет в трупата на Варненската опера.

Ранни години и училище

Роден на 1 май 1921 г. в Петрич в учителско семейство, той пее от ранна възраст. През 1930 г. семейството се премества в София, където младият изпълнител се възпламенява от звукозаписите и филмовите звуци на големите италиански и световни гласове. През 1940 г. е приет в Музикалната академия — първоначално обучаван като тенор от Елена Ангелова-Орукин, но по-късно открит като баритон от Събчо Събев. Значителна роля за оформянето му имат и уроците при Иван Хр. Попов, както и допълнителната школа при румънския баритон и педагог Октав Енигареску.

От войната към сцената

Мобилизиран през 1943 г. и изпратен във Вардарска Македония, в Скопие Кръстев е ангажиран в Българския народен театър като драматичен артист. След демобилизацията се връща в София и става водещ солист на Военния ансамбъл по препоръка на диригента Илия Темков. През 1949 г. преминава конкурс в Русе и е назначен за редовен солист — дебютът му като Жорж Жермон (централна баритонова партия в „Травиата“) го утвърждава като един от основателите и водещите гласове на театъра.

Артист и учител

Кръстев изпълнява близо 47 баритонови партии — много от тях в няколко постановки в Русе и във Варна. Сред най-споменаваните: Шарплес (“Мадам Бътерфлай”), Малатеста (“Дон Паскуале”), Онегин, Мазепа, Марсел (“Бохеми”), Скарпия (“Тоска”), Барнаба (“Джоконда”), Риголето, Амонасро, Маркиз Поза, Граф Ди Луна, Ескамилио, Фигаро, Цар Калоян и много други. Във времето на зрелостта гласът му натежава и се ориентира към драматични и трагични роли, като естествен преход от по-лекия „кавалир-баритон“ в младостта.

Страст към съвършенството

Колегите и учениците му често отбелязват неговата неуморна работа над детайла, самокритичност и сценична чувствителност. Втората му съпруга — оперната пианистка Дарина Куюмджиева — му помага в подготовката и поддържането на формата. Негово постоянно качество е вокалното фразиране и силният белкантов подход, които възпитаваха и останалите певци в трупите, където работи.

Международни връзки и отличия

През 1966–1968 г. работи в Националната опера в Хавана като вокален педагог, гост-солист и консултант, където оставя впечатление за висока работна етика и любов към обучението на млади таланти. В последните си русенски години повтаря значими постановки и след 1981 г. официално преминава във Варненската опера. С Варна гостува в Гърция и Испания.

Кулминационните му изяви в репертоара са свързани с Верди — „Симон Боканегра“ (1973) и „Макбет“ (1975), които повтаря и на варненска сцена. Испанската критика през 1984 г. го възхвалява за блестящия и мощен белкантов баритон, а същата година му е присъдена награда на Прегледа на оперните театри в Стара Загора за „Симон Боканегра“.

Записи и завещание

Записи от Златния фонд на БНР — сред които „Риголето“, „Ловци на бисери“, „Фауст“, „Бохеми“, както и арии от „Андре Шение“ и „Макбет“ — съхраняват красивия, лиричен и благороден тембър на гласа му. Те са документ за отлична школа и истински белканто подход, който впечатлява и съвременни изпълнители: при премиерата на книга за артиста през 2021 г. големият Хосе Кура възкликва за записите му с възхищение, сравнявайки ги с нивото на световните сцени.

Край на пътя

След кратко боледуване Кирил Кръстев почина на 9 юни 1989 г. във Варна. Неговото наследство — в редките, но ценни записи и в поколенията певци, които вдъхнови — остава част от златния фонд на българската оперна култура.

Кратка справка

• Роден: 1 май 1921 г., Петрич
• Дейност: водещ баритон на Русенската и Варненската опери
• Учители: Елена Ангелова-Орукин, Събчо Събев, Иван Хр. Попов, Октав Енигареску
• Основни роли: около 47 баритонови партии, сред които Риголето, Жермон, Макбет, Симон Боканегра
• Починал: 9 юни 1989 г., Варна