Може ли Иран да поиска такса за преминаване през Ормузкия проток?

Техеран засилва натиска върху Ормузкия проток, като заяви, че ще въвежда такси за плавателни съдове в замяна на „сигурно“ преминаване, координирано с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Възможността за подобни такси поставя в центъра правни, търговски и геополитически въпроси за енергийните доставки и международното морско право.

Какво представлява Ормузкият проток?

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив и е критичен за глобалните енергийни потоци — около 20% от световния нефт преминава през него. Протокът е дълъг приблизително 167 км; в най-тясната си част са зададени два тесни двупосочни канала, разделени от буферна зона, като плавателните коридори са само по няколко морски мили ширина.

Какъв е правният режим на преминаване?

Основният международен рамков документ е Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г., влязла в сила през 1994 г. Член 38 дава право на „транзитно преминаване“ през т.нар. протоци, включително Ормузкия, което означава безпрепятствено движение на кораби при спазване на установени ограничения.

Конвенцията позволява на държавите да упражняват юрисдикция в своите териториални води (до 12 морски мили), но също така утвърждава понятието „невинно преминаване“. То не дава право на действия, които застрашават мира, реда или сигурността на крайбрежната държава — например военни операции, сериозно замърсяване, шпионаж или нерегламентиран риболов.

Важно уточнение: около 170 държави и Европейският съюз са ратифицирали UNCLOS, но Иран и САЩ не са сред тях. Това поражда въпрос дали правилата на конвенцията вече са част от обичайното международно право или обвързват единствено ратифициралите страни. Иран заявява, че е изразявал възражения срещу някои разпоредби; САЩ оспорват правото на Техеран да налага такси.

Може ли Иран да налага такси и какво означава това на практика?

Тезата на Иран е, че контролът над протока му дава възможност да изисква плащане за „сигурно“ преминаване. До момента няма ясно международно признат акт, който официално да утвърждава такъв статут. Ако Иран опита да формализира таксите, това ще влезе в противоречие с принципите за свободно корабоплаване, отразени в UNCLOS, и ще предизвика спорове за приложимостта на конвенцията спрямо нерaтифициращи държави.

Как могат да бъдат оспорени тези такси?

Няма „моментален“ изпълним механизъм за прилагане на UNCLOS. Съществуват обаче няколко пътя за реакция:

• Международни съдилища: Международният трибунал по морско право (ITLOS) в Хамбург и Международният съд в Хага могат да постановяват решения, но нямат собствено принудително изпълнение.
• Политически и дипломатически стъпки: коалиция от държави може да поиска предприемане на действия или да инициира резолюция в Съвета за сигурност на ООН, която да осъди или отхвърли таксите.
• Икономически и търговски мерки: компании и държави могат да пренасочат доставки по алтернативни маршрути или да наложат финансови санкции срещу субекти, които плащат такси и се смята, че подкрепят иранската държава.
• Военноморско присъствие и защита: доброволна или коалиционна защита на търговски конвои може да бъде организирана, за да се гарантира свободното преминаване.

Какво означава за световния енергиен пазар?

Всяка реална прекъснатост или допълнителни такси в Ормузкия проток биха довели до обезпокоителни ефекти върху доставките на петрол и газ и до повишена волатилност на световните пазари. Някои държави и компании вече обмислят и предприемат действия за диверсификация на маршрутите и запасите, за да намалят риска.

Заключение

Юридическата и практическата страна на намерението на Иран да налага такси за преминаване през Ормузкия проток е сложна и спорна. Макар да има международни правни рамки, тяхното приложение срещу държава, която не е ратифицирала UNCLOS, остава предмет на дебат. Отговорът ще зависи както от правните предизвикателства, така и от политическите, дипломатическите и икономическите реакции на заинтересованите държави и компании.