Китай като посредник: защо Пекин се намеси в конфликта в Близкия изток

Кратък преглед

Докато конфликтът в Близкия изток навлиза във втори месец и нарушава световните енергийни потоци, Китай пое по-активна роля на посредник — опит, който засилва напрежението между Пекин и Вашингтон, пише БиБиСи. Инициативата дойде след изказване на Доналд Тръмп, че американските военни действия в региона могат да приключат „след две до три седмици“, но без яснота как би станало това или какво следва.

Пекин и Исламабад с общ план

Китай се присъедини към усилията на Пакистан, който неочаквано се утвърди като посредник между САЩ, Израел и Иран. Пекин и Исламабад представиха петточкова програма за прекратяване на огъня и за отваряне отново на жизненоважния Ормузки проток. Външният министър на Пакистан посети Пекин, за да търси подкрепа — и официалният отговор от китайското външно министерство потвърди „нови усилия за застъпничество за мир”. В общото им изявление бе подчертана ролята на диалога и дипломацията и необходимостта да се защитят морските пътища.

Защо Китай се намеси сега?

Причината е прагматична: Пекин се тревожи за стабилността. Китай е най-големият вносител на суров петрол в света и зависи от гладко работеща глобална икономика, за да поддържа своите фабрики и износ. Ако енергиен шок забави световната търговия, ефектът ще е болезнен за китайските производители и вериги на доставка.

„Ако останалата част от света започне да се забавя икономически поради енергиен шок, това ще затрудни китайските фабрики и износители“, коментира Мат Потингер, председател на програмата за Китай във Фондацията за защита на демокрацията. По думите му Пекин изглежда сериозен в призива си към Иран да търси изход от конфликта, защото дълготрайна криза би имала тежки последици.

Икономическите залози

Високите цени на петрола блъскат цялата верига на доставки: от пластмасите за играчки и суровините за синтетични тъкани до компонентите за телефони, електромобили и полупроводници. В отговор на търговския натиск по време на първия мандат на Тръмп много китайски компании търсиха нови пазари, което доведе до ускорен растеж на износа към Близкия изток. Регионът стана ключов пазар за електромобили и дестинация за китайски инвестиции в опреснителни и енергийни проекти.

Пекин поддържа търговски връзки както със съюзниците на САЩ — например Саудитска Арабия, така и с противници като Иран. Китай е основен търговски партньор на Иран и купува голяма част от иранския петрол, което допълнително засилва интереса му към деескалация.

Исторически примери и граници на влиянието

Пекин вече е опитвал посредническа роля: през 2023 г. помогна да се възстановят отношенията между Саудитска Арабия и Иран, а по-късно домакинства разговори между палестински групи, които доведоха до обещания за национално единство. Тези успехи обаче са фрагментарни и често ограничени по мащаб.

Китай разчита предимно на икономическо влияние, а не на военна мощ. В региона страната няма обширни бази — единственият значим военен пост извън Азия е базата в Джибути, създадена през 2017 г. Тази обстановка ограничава способността на Пекин да действа като военен гарант на сигурността в Персийския залив, където САЩ имат присъствие в почти всяка държава.

Политически и образователни пречки пред неутралитета

Доверието към китайската роля на „неутрален“ арбитър е с ограничения. Съюзът с Русия, строгите мерки срещу протестите в Хонконг и реториката спрямо Тайван поставят под въпрос ангажимента на Пекин към международни норми. Освен това китайското ръководство обикновено избягва разговори за правата на човека, което още повече обезпечава скептицизма към неговото морално лидерство.

Какво следва?

Към момента нито САЩ, нито Иран не са дали публична реакция на последния мирен план. Все пак инициативата дава на Си Дзинпин възможност да се позиционира като прагматичен международен играч, който търси стабилност предимно поради икономически интереси. Ясно е обаче, че влиянието на Китай в Близкия изток има граници: то е силно обусловено от търговски връзки, но слабо подкрепено от военни възможности и често съпътствано от политически компромиси.

В крайна сметка Пекин демонстрира амбиция да разшири ролята си в региона, но дали тази амбиция ще се превърне в устойчива възможност за мир — или ще остане инструмент на геоикономическа стратегия — остава да се види.