Ракети на километри от АЕЦ: как Украйна опазва ядрените си мощности

Нарастващо напрежение около украинските атомни централи

Руските ракети и дронове летят на километри от ядрените централи в Украйна — ситуация, която служителите описват като игра с огън. Малко отклонение от курса на една свръхзвукова ракета може да доведе до катастрофални последици, затова персоналът провежда неотложни учения за действия при екстремни условия.

Учения и спешни протоколи

Екипите в централите вече тренират сценарии, които преди войната бяха немислими. Трябва да могат за минути да намалят мощността на реакторите или да превключат работата така, че да не спре подаването на ток към националната мрежа. В оперативната зала в „Хмелницки“ главният инженер Бохдан Лотоцки посочва, че времето за реакция е ограничено: ако се наложи намаляване до 75% от мощността, това може да стане за около 30 минути, а пълното възстановяване и повторно включване в мрежата отнема близо един ден.

Два ключови риска за работещите мощности

• Първият проблем е свързан с претоварване: когато високоволтовите линии и подстанциите са повредени, мрежата не може да приеме електрическата енергия от централата и мощността трябва да бъде намалена, за да не се претовари системата.
• Вторият риск е липсата на достатъчно ток за критични системи като охлаждането; в тези случаи се включват резервни дизелови генератори, за да се гарантира безопасността на реакторите.

Близки удари и разстояния, които правят разликата

До момента руското командване не е атакувало директно ядрените съоръжения — излъчването на радиация би било опасно и за самата Русия — но подобен удар не може да се изключи. Дронове и ракети редовно нарушават безопасната дистанция. През 2025 г. руски дрон повреди стоманена конструкция върху авариралия реактор в Чернобил, а през пролетта на годината украинската прокуратура съобщи, че 35 суперзвукови ракети „Кинжал“ са се доближили до около 20 км от „Хмелницки“ — минимално отклонение би могло да доведе до удара върху съоръжението.

Натиск върху персонала

Дежурните в контролните зали живеят при повишен стрес: звуковите сирени и опасността от ракетни удари промениха дори малките навици — персоналът често не излиза по време на смяна и храната им се доставя на място. Дмитро Хрубой, отговарящ за сигурността в контролна зала, разказва за момента, когато прозвучала въздушната тревога и как тогава са следвали инструкциите — с късмет се разминало без инцидент.

Ядрена енергия като гръбнак на стабилността

Атомните централи играят критична роля за държавата: по време на пиковите атаки над конвенционалните енергийни мощности през последната зима ядрената енергия осигуряваше около 70% от електричеството в страната. Павло Ковтонюк от „Енергоатом“ предупреждава, че противникът добре познава остарялата от съветско време мрежа и знае къде удрите могат да нанесат най-голяма вреда.

Терор чрез заплахата от ядрен инцидент

Тази тактика — да се лети близо до ядрени обекти и да се създава постоянен страх — е определена като „ядрен тероризъм“. Най-сериозното последствие не е само физическата опасност, а и психологическият натиск върху персонала: хората, които поддържат ядрените мощности, трябва да са спокойни и добре отпочинали, но това е трудно осъществимо при непрекъснатите сирени и риск от удари.

Ситуацията остава несигурна и изисква постоянно обучение, готовност за бързи технически решения и международно внимание, за да се предотврати най-лошият сценарий.