Ганев: Рекордните разходи за заплати задушават икономиката

Персоналните разходи в публичния сектор стигнаха невиждани нива

Разходите за възнаграждения в държавния сектор надхвърлят 11% от брутния вътрешен продукт — ниво без аналог в съвременната ни история, според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Той предупреждава, че този модел на разходи тласка икономиката към по-нисък растеж и увеличава инфлационните рискове.

Колко служители работят за държавата?

По думите на Ганев, нормалният дял на заетите в администрацията трябва да бъде около 20% от всички работещи. В момента обаче държавният сектор расте и вече представлява приблизително един от четири заети в страната — първо преминавайки границата от 10% миналата година, а сега достигащ над 11% от БВП.

Последствия за растежа и инфлацията

Експертът посочва, че простото увеличаване на текущите разходи за заплати и помощи спира развитието на реалната икономика. Като пример той дава ситуацията в Румъния, където високите дефицити не доведоха до очаквания икономически подем. Ганев подчертава, че държавният бюджет и дефицитното харчене са основният двигател на инфлацията, особено в комбинация с рекордно кредитиране, което подпомага потреблението и вдига общото ценово ниво — модел, наблюдаван и в други държави в региона.

Проблемите при освобождаването на служители

Освобождаването на държавни служители е съпроводено със значителни еднократни разходи за ведомствата. Както посочва Ганев:

„Ако запазиш човек на работа, му дължиш 12 заплати. Ако го уволниш, му дължиш 20 заплати и си на минус.“

Това означава, че мерките за съкращение могат да поставят реформаторски министри в трудна финансова позиция, въпреки дългосрочните ползи за бюджета.

Предложени решения

Икономистът предлага две основни опции за облекчаване на тежестите от обезщетенията:

• Разсрочено изплащане на обезщетенията, за да се разпредели натискът във времето.
• Създаване на специализиран целеви фонд за обезщетения, извън бюджетите на отделните министерства.

Според Ганев такава реформа няма да предизвика сътресения на пазара на труда, тъй като България поддържа едни от най-ниските нива на безработица в ЕС, а освободените служители биха могли да намерят реализация в сектора на услугите.

Скептицизъм към контролиране на цени от държавата

Експертът е критичен към намерения за държавни намеси с цел контрол на цените. „Ако някой мисли, че в едно министерство може да вземе решения и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи“, казва той, призовавайки да не се бърка пазарът с непродуктивни свръхмерки.

Какво следва?

Ганев призовава за незабавна промяна на автоматичните механизми за растеж на възнагражденията в администрацията — особено преди обсъжданията по бюджета за 2027 г. — с цел да се избегнат натрупани очаквания и допълнителен натиск върху публичните финанси.

Краткият извод: високите и растящи разходи за персонал в публичния сектор са сериозно предизвикателство за финансова устойчивост, икономически растеж и ценова стабилност.