Никола Филипов: Пазарът сам определя справедливата цена, а бързите мерки рядко помагат

Временни пакети с ниски цени и критика към „декоративните“ мерки

Правителството постигна споразумение с големите търговски вериги за доброволни пакети от стоки от малката потребителска кошница, които да се продават на по-ниски цени за период от около половин година. Идеята бе представена като начин за ограничаване на растящите цени на хранителните стоки.

„Пазарът среща търсенето и предлагането“ — позицията на икономиста

Икономистът Никола Филипов предупреждава, че единственият справедлив механизъм за формиране на цените е срещата между търсенето и предлагането. По негови думи всяка външна намеса в тези пазарни процеси може да доведе до нежелани и дълготрайни ефекти върху икономиката.

Филипов характеризира инициативата като по-скоро символична: тя служи за показване на грижа от страна на власта, но едва ли ще създаде съществен и дълготраен ефект върху ценовото равновесие.

Като основни причинители на инфлацията той посочва държавните фактори — хроничен дефицитен модел на харчене и увеличаване на възнагражденията в публичния сектор, което повишава разходите за бизнеса и производителите.

Все пак икономистът отбелязва, че опитите за стабилизиране на публичните финанси са в положителна посока, но ефектът от настоящите мерки едва ли ще се усети през тази година.

Производството на плодове и зеленчуци — сериозен дефицит в предлагането

Мариана Милтенова, председател на Управителния съвет на Националния съюз на градинарите в България, посочва, че съществен проблем е рязкото намаляване на местното производство на плодове и зеленчуци.

Според статистиката около 80% от потреблението на плодове и зеленчуци у нас е обект на внос, което обяснява наличието на вносни продукти в супермаркетите — например домати на клонка от Унгария. Милтенова коментира, че в съседни държави са създадени по-благоприятни условия за производство, поради което те изнасят към България.

Тя свързва високите цени на пресните плодове и зеленчуци с дългогодишната политика в сектора през последните две десетилетия.

ДДС, потребителски организации и търсене на дългосрочни решения

Богомил Николов от „Активни потребители“ обръща вниманието върху фискалните политики: само България и Дания прилагат еднаква ставка на ДДС върху храните, докато повечето други страни използват по-ниски тарифи за хранителни продукти.

Николов подчертава, че по въпроса за инфлацията липсва единна позиция и ежедневно се чуват противоречиви мнения. Той призовава политиците да обърнат внимание на дългосрочните мерки, вместо да търсят единствено бързи и популистки решения, които обещават незабавен спад на цените.

Какво следва?

Експертите от различни страни на дискусията са единодушни, че временните ниски ценови пакети може да дадат краткосрочен ефект по отношение на видимостта и общественото доверие, но истинското стабилизиране на цените изисква системни реформи: подпомагане и модернизация на селското стопанство, фискални решения, които да облекчат основните хранителни стоки, и последователна политика за възстановяване на местното производство.

Без тези дългосрочни мерки, според участниците в дискусията, рискът от продължаваща зависимост от внос и отлагане на ефективни решения остава висок.