Банковите тайни на Швейцария: нова вълна от обвинения за пране на пари и обслужване на режими

Николай МАРЧЕНКО, разследващ журналист

Дългогодишна сянка над „конфедерацията на тайните“

От средата на XX век Швейцария периодично се озовава в центъра на международни скандали, свързани с укриване на капитали и обслужване на спорни клиенти. Зад образа на стабилност и банков секрет често изплуват сметки и транзакции, свързани с диктатори, корумпирани политици, наркотрафик, търговия с оръжие и пране на пари.

От нацисткото злато до съвременните офшорни практики

Историята не е нова. По време на Втората световна война швейцарските банки са играли ключова роля при обработката на нацистко злато — част от него е разграбен от окупирани държави и жертви на концентрационните лагери. Дълго време Конфедерацията отказва да върне тези активи на наследниците на жертвите, докато през 1998 г. под международен натиск UBS и Credit Suisse не се съгласяват да изплатят около 1,25 млрд. долара като компенсации.

Скорошни разкрития и обвинения

През последните години поредица от течове на данни и официални разследвания отново хвърлят светлина върху практиките на швейцарските финансови институции:

• 2019–2020: журналистически разследвания на „Биволъ“ и Armando Info свързват швейцарски банки с парични потоци, датиращи до т.нар. „ковчежник“ на венецуелския лидер Николас Мадуро — включително средства, за които има искания за запор от българска банка по желание на посолството на САЩ.
• 2025: швейцарската федерална прокуратура налага глоби на J. Safra Sarasin SA и Pictet Bank за пране на пари, свързано с висши бразилски служители.
• 2026: Министерството на финансите на САЩ обвинява фалиралата банка MBaer в участие в схема за изпиране на приходи от нелегално продадени милиони барели венецуелски петрол и в заобикаляне на американски санкции; според ведомството банковата институция е съдействала за пране на пари на незаконни субекти, включително руски и ирански лица.

Големите течове: HSBC и Credit Suisse

Изтичанията на данни разкриха системни проблеми при големите швейцарски банки. През 2015 г. документи от филиала на HSBC в Швейцария показаха, че в банката са били поддържани сметки на стойност около 100 млрд. долара, обслужващи диктатори, търговци на оръжие, наркотрафиканти и корумпирани фигури.

Сред имената, посочени в разследването на International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ), бяха:

• Рами Махлуф — приближен до сирийския режим;
• Рашид Мохамед Рашид — бивш египетски министър, обвиняван в корупция;
• Франц Мерсерон — официален представител при режима в Хаити с обвинения за финансови злоупотреби;
• Генадий Тимченко — руски бизнесмен, сочен за близък до Кремъл и фигуриращ в санкционни списъци.

През 2022 г. нов теч от Credit Suisse, анализиран от OCCRP в разследването Suisse Secrets, затвърди впечатлението за банка, която в продължение на години е обслужвала лица, свързани с корупция, престъпни мрежи и авторитарни режими. Сред посочените клиенти бяха лобисти на режима на Муамар Кадафи, фамилиите на нигерийския диктатор Сани Абача и на Мобуту Сесе Секо, както и перуанският силовик Владимиро Монтесинос.

Примери на спорни клиенти

• Хасан Татанки — лобист на Кадафи;
• Антонио Веларди — италиански бизнесмен, свързван с мафиотски и наркотрафикни схеми;
• Били Раутенбах — бизнесмен, свързван с режима на Робърт Мугабе и обвинен в корупционни и незаконни финансови практики.

Разследванията показват и случаи, в които сметки са били откривани и поддържани въпреки санкционни режими на САЩ и ЕС.

Връзки с ислямистки организации и влиянието на външно финансиране

Не само корупция и диктатури стоят зад критиките. В книгата Qatar Papers се описва как определени организации и центрове в Швейцария са получавали финансиране от катарски източници, а част от този поток е бил интерпретиран като подкрепа за дейности, свързани с Мюсюлманското братство. Авторите твърдят, че чрез фондации и благотворителни организации се изграждат влияния в европейската мрежа от ислямски центрове.

Неутралитет или удобна фасада?

Швейцария дълго градеше международния си образ върху неутралитет и стабилност. Накопените разкрития обаче рисуват по-сложна картина — на финансова система, която понякога е служила като инструмент за легализиране на съмнителни средства и подкрепа на режими и мрежи извън легалните канали.

Това поражда въпроса доколко „неутралитетът“ е принцип, базиран на ясни етични стандарти, или по-скоро прикритие за глобални финансови операции с несигурен произход.