Близкоизточният конфликт притиска бюджети и растеж в Европа и Азия
Ескалацията в Близкия изток и икономическите последици
Според анализ на The New York Times конфликтът в Близкия изток вече се отразява на световните пазари и натиска публичните финанси в Европа и Азия. Експерти предупреждават, че поскъпването на енергийните ресурси поставя властите пред труден избор между увеличаване на социалните разходи и строг фискален контрол.
Европейският контекст
Много европейски държави все още са зависими от внос на петрол и газ, а инфлацията остава централен проблем. Управляващите се изправят пред дилема: да предоставят по-широка помощ за домакинствата и бизнеса за сметка на инвеститорското доверие или да орежат разходи, рискувайки обществено недоволство.
Различни степен на уязвимост
Въпреки че ЕС внася относително малко енергоресурси директно от региона, цените се покачват глобално. Сандер Тордуар, главен икономист в британския Център за европейска реформа, отбелязва, че макар публичните финанси в много европейски държави да изглеждат сравнително здрави, повторно широкообхватно подпомагане като това през 2022 г. би било болезнено за икономиката.
Примери по държави
Великобритания е сред най-уязвимите: правителството отдели около 53 млн. паунда (прибл. 70 млн. USD) за подпомагане на домакинства, които използват мазут, особено в Северна Ирландия, но едновременно държи курс към “фискална дисциплина” за успокояване на пазарите.
Германия рискува значимо забавяне на растежа — ако високи енергийни цени се задържат година, експерти изчисляват, че растежът може да спадне приблизително наполовина до около 0,5%. Франция също е ограничена във възможността си за щедри стимули, докато
южните европейски икономики — Гърция, Испания и Португалия — стоят по-силно: те подобриха фискалната си позиция през последните години и вече предприеха мерки за защита на домакинствата и фирмите (Португалия намали данъка върху дизела; Гърция наложи лимити върху печалбите от продажба на горива и някои хранителни стоки).
Какво се случва в Азия
Алберт Пак, главен икономист в Азиатската банка за развитие, коментира, че много азиатски държави успяха да стеснят разликата между по-високи разходи и по-ниски приходи, натрупана по време на пандемията. Все пак нови смущения в глобалната търговия, свързани с конфликта, могат да предизвикат “още един шок” и да увеличат държавните дългове.
Най-рисковите пазари
Според анализ на Moody’s Analytics развиващите се азиатски пазари са най-изложени. Исторически нестабилните енергийни цени в Югоизточна Азия често се гасели чрез държавни субсидии; ако страни като Тайланд и Индонезия разширят подобни помощи, това може да доведе до понижаване на суверенните им рейтинги и да усложни достъпа до финансиране.
Особено уязвими са държави, които разчитат пряко на доставки от региона: Бангладеш и Пакистан вече изпитват финансов натиск. Малки икономики като Малдивите и тихоокеанските острови (Тонга, Фиджи, Самоа) също са застрашени от вторични ефекти чрез по-високи транспортни и енергийни разходи.
Заключение
Въпреки че настоящите енергийни цени още не достигат върховете от 2022 г., продължителна ескалация в Близкия изток би увеличила бюджетните разходи и щетите за икономическия растеж в много държави. Политическите решения през следващите месеци ще бъдат ключови за устойчивостта на публичните финанси и за поддържане на социалната стабилност.
