Янкулов алармира за риск от „вечен временен“ мандат на Сарафов

Защо доверието в съдебната система е под въпрос

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов обясни, че българското общество често остава с впечатление за необясними и противоречиви процеси, които подкопават доверието в правосъдните институции. Според него именно такива случки пораждат усещането за нестабилност и непредвидимост.

Как протече смяната на главния прокурор

Като конкретен пример Янкулов посочи смяната на ръководителя на прокуратурата през 2023 г. До този момент обвинител №1 бил подкрепян от пленума на Висшия съдебен съвет, но внезапно и без ясна логика мнението се обърнало и смяната била извършена по спорен ред. На мястото бил назначен Борислав Сарафов „за няколко часа“, което според министъра повдига сериозни въпроси за процедурната легитимност на действията.

Отказът на ВСС и следващите намерения на министъра

Янкулов заяви, че се е оказал сам в опита си да предложи алтернатива: прокурорската колегия на ВСС единодушно е отхвърлила предложението му да бъде посочен друг кандидат от редиците на хилядите прокурори в страната. Министърът подчерта, че няма да се откаже и ще използва всички правни средства в своята компетентност, включително и обжалване на решението.

Възможността за „вечен временен“ мандат

Една от основните опасения, изложени от Янкулов, е рискът от институционално закрепване на временен статус. Той предупреди, че при липса на корекция на настоящата ситуация, Сарафов реално може да изпадне в положение на „вечен временен“ изпълняващ длъжността — явление, което противоречи на принципите на правовата държава и доброто управление.

Системни слабости и институционални разриви

Министърът описа проблема като системен и посочи, че по-широката картина няма да се промени лесно. Той отбеляза, че има институционален разрив: някои състави на Върховния касационен съд отказват да разглеждат предложения на ръководството на прокуратурата, тъй като смятат назначението за незаконосъобразно. По думите му единственото бързо и ефективно решение е прокурорската колегия на ВСС да посочи друг кандидат от наличния кадрови ресурс.

„Гнили ябълки“ и нерешените разследвания

Относно казусите, свързани с т.нар. „Осемте джуджета“ и корупционните разследвания, Янкулов сподели, че напредъкът е ограничен, а в някои случаи ситуацията дори се влошава. Според него органите, натоварени с почистването, не са успели да изпълнят задачата, най-вероятно защото мрежите на влияние са инфилтрирани дори до върховете на тези институции.

Случаят с българския европрокурор

По темата за временно отстранената Теодора Георгиева Янкулов посочи, че Европейската прокуратура води дисциплинарно производство по няколко направления. Той подчерта необходимостта от изясняване на обстоятелствата около нейни срещи — включително кой е бил другият участник и какви теми са обсъждани. Отсъствието на публичен коментар от българската прокуратура според него е проблематично при толкова сериозни обвинения.

Обществена реакция и важността на прозрачността

Министърът отбеляза, че при подобни случаи е естествено да се появят конспиративни теории, но критичен остава въпросът за институционалната реакция в първите дни. Ранните публични изявления от страна на ръководството на прокуратурата, както и разпространяването на непълна информация, довели до политизиране на казуса и допълнително нарушили доверието в институциите.

Кой може да даде окончателния отговор

В заключение Янкулов посочи, че истината и изчерпателните отговори могат да дойдат само от тези, които ръководят и провеждат разследванията — прокуратурата на Република България. До тогава според него общественото съмнение ще остане, докато не бъдат предоставени записи, технически експертизи и прозрачно разследване.