Първи май: За правата на труда — втори шанс и втора държава нямаме

Благодарност и обща кауза

Благодаря на всеки, който днес е тук и прави България видима сред социалистическите и левите движения в целия свят. На различни континенти, в много държави, хората продължават борбата, започната преди десетилетия: за справедливост, за достойнство и за уважение към труда. Тези хора са различни по произход и вяра, но ги свързва вярата, че трудът трябва да може да се противопостави на нарастващата, доминираща сила на капитала.

Защо Първи май продължава да има смисъл

Някои все още наричат Първи май анахронизъм. Да, имаме трудово законодателство и Кодекс на труда — постигнати са резултати след исторически борби като тази за осемчасовия работен ден, спечелена от работниците в Чикаго в края на XIX век. Но дали това означава, че можем да затворим очи пред реалността? Много от работещите днес изпитват хронична умора, стрес, депресия и физически заболявания, свързани с продължително претоварване и липса на граници между работа и живот.

Границата на осемте часа

Моделът “осем часа работа, осем часа почивка, осем часа за личен живот” не е просто пожелание — той е защитна линия срещу експлоатацията. Когато границата се размива, започва работа без допълнително възнаграждение, постоянна връзка през телефон и имейл и очакване винаги да си на разположение. Тази „доброволност“ крие своята цена: разпад на семейства, социална атомизация, насилие и масова емиграция — плащаме я без да сме питани.

Системата е резултат от избори, не от съдба

Често чуваме „такава била системата“, като че ли тя е неизбежна. Всъщност това е следствие от политически решения и идеологически приоритети, при които човекът се третира като средство за производство. Данните са показателни: според Националния статистически институт около една трета от гражданите са застрашени от бедност или социално изключване, а една пета живее в условия на бедност. Ако трудът не осигурява приличен живот, значи обществото ценява други неща — корупция, измама и предателство — пред честния труд.

Необходимост от организираност и солидарност

Едно самотно усилие не е достатъчно срещу капитала, доминиращите медии и политически структури. Само чрез организирано, широко и открито движение — обединяващо леви политически сили, синдикати, граждански организации и почтени личности — можем да променим нещата. Историята от XIX век до наши дни показва, че колективно действие води до промени. Нека днешният Първи май да бъде начало на обновен обществен процес.

Призив към действие

Трудните времена не са оправдание за пасивност; те могат да станат стимул за амбиция и организиране. Трябва да чуем реалните проблеми на хората, да се отворим и да изградим решения заедно. Имаме само един живот и само една държава — затова да действаме така, че децата ни да живеят по-добре и България да бъде спасена от растящите несправедливости и неравенства.

Подкрепа за синдикалните движения и свободната преса

Тази борба има конкретни носители — синдикатите и организациите на труда — и те могат да разчитат на нашата подкрепа. В същото време тя се води и на идеен терен: за умовете и сърцата на хората. Затова е важно да поддържаме свободната и критична преса, която да разпространява левите идеи и да предизвиква обществен дебат. Отдавам уважение на журналистите и интелектуалците, които всекидневно работят за това посланията на левите движения да достигат до гражданите.

В заключение

Благодаря отново за присъствието. Продължаваме напред — организирани, солидарни и настойчиви. На борба за справедливи заплати, за край на работещата бедност и за общество, което поставя човека на първо място.