Христо Грозев: Пропагандата на следващото поколение ще се роди в AI, не в TikTok

Разследващ журналист предупреди за нов етап на информационни операции

Разследващият журналист Христо Грозев, който дълги години изследва инструментите за въздействие върху общественото мнение, бе поканен да участва в механизъм, създаден от служебното правителство към Министерството на външните работи за противодействие на дезинформация и хибридни заплахи преди изборите.

Лик на „фалшивите флагове“ и рисковете за изборния процес

Коментарът му последва публикация във The Washington Post, в която се разглеждат възможни руски сценарии — сред които и инсцениран атентат срещу политик. Грозев припомни, че подобни идеи не са просто спекулации: в изтекли документи на руското външно разузнаване са описани планове за т.нар. „активни действия под фалшив флаг“ — операции, чиято цел е да предизвикат паника в предизборен период.

По думите му крайният резултат е създаването на среда на страх, в която политическите сили, обещаващи ред и сигурност, получават значителен електорален бонус.

Как страхът подготвя почвата за популизъм

„Създаването на страх — било то икономически или свързан с тероризъм — кара хората да се затворят в себе си. Това сваля вниманието им от по-широки проблеми и ги превръща в лесна цел за популистки режими“, обясни Грозев.

AI като новият фронт на дезинформацията

Журналистът посочи, че следващата най-опасна „платформа“ за пропаганда няма да бъде TikTok или Facebook, а самите системи за изкуствен интелект. Текущите кампании вече произвеждат огромно количество съдържание не толкова за хората, колкото за да бъде „прочетено“ и усвоено от алгоритмите.

Това според него позволява да се оформят отговорите на AI — например при въпроси като „коя партия е най-добра“ — и така да се прокарват предпочитания чрез автоматизирани системи за търсене и помощници.

Вътрешно срещу външно влияние

Грозев направи ясно разграничение: легитимно е партиите да водят кампании и да убеждават избиратели, но е недопустимо когато външни държави се месат в националния дебат. Сред конкретните външни източници той посочи не само Русия, но и актьори, свързани с Иран и Китай.

Той допълни, че модерната дезинформация не винаги търси пряка подкрепа за определена формация — понякога целта е просто да накара хората да не гласуват.

Какво действа срещу дезинформацията

Като най-ефективна мярка Грозев посочи публичното разкриване на участниците в дезинформационни мрежи и налагането на санкции. „Когато започнеш да публикуваш техните имена и да ги санкционираш, това действа превантивно“, каза той.

Според него по-добра стратегия е ударът по центровете на разпространение — сървъри, мрежови структури и IP адреси — вместо да се опитваме да оборим всяка фалшива новина поотделно.

Практически стъпки напред

Грозев заяви, че разполага с информация за съществуването на такива мрежи, включително такива с връзки към България, и изрази очакване, че отговорните институции ще предприемат конкретни мерки в следващите седмици.

За заключение, според разследващия журналист, борбата с дезинформацията изисква не само образователни и проверяващи инициативи, но и технически и правни действия срещу инфраструктурата, която поддържа тези кампании.