Напусна проф. Александър Янчулев — кметът, който остави трайни следи в столицата

Семейството на проф. Александър Янчулев съобщи пред БГНЕС за кончината му на 9 юни. Той остава в паметта като една от ключовите фигури в българския преход и като първия кмет, избран пряко от софиянци след падането на тоталитарния режим.

От инженерството към университета

Роден на 7 октомври 1938 г. в София в семейство на журналиста Стефан Янчулев, той завършва Инженерно-строителния институт със специалност „Хидромелиоративно строителство“. Първите му професионални стъпки са в система “Напоителни системи” — първо в Пазарджик, а после в столицата. По-късно насочи кариерата си към академичната среда: дълги години преподава организация на строителството в Университета по архитектура, строителство и геодезия, подготвяйки няколко поколения инженери.

Политически ангажимент в началото на прехода

С падането на комунистическия режим се включва активно в Съюза на демократичните сили. През юни 1990 г. е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, а през лятото на 1991 г. участва в т.нар. „Протест на тридесет и деветимата“ — символ на несъгласие с начина, по който се развива политическият преход.

Кметският приоритет в трудни години

На 13 октомври 1991 г. печели първите следпреходни общински избори за кмет на София като кандидат на СДС. Мандатът му (1991–1995) преминава при изключително трудни икономически условия: хиперинфлация, сериозни ограничения в бюджета и остра необходимост от управленски решения в ситуация на криза.

Възстановяване на градските символи

Сред бележитите му решения е възстановяването на историческия герб на София в оригиналния му вид и създаването на официалното знаме на града, върху което е изобразен гербът. По предложение на Столичния общински съвет 17 септември — денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София — е обявен за Ден на София, което допринася за възраждане на градската идентичност.

Управление в условия на дефицити

Периодът на неговото ръководство е белязан от недостиг на средства, проблеми с инфраструктурата и социални трудности. Особено тежка е водната криза през 1994–1995 г., когато столицата преживява режим на водоснабдяване. Въпреки ограниченията, той остава в историята като кмета, който пое управлението в най-неотложния момент на прехода и съдействал за оформяне на нови административни и символни стандарти.

Поклон пред паметта му!