Панев: България под мониторинг за свръхдефицит; новият управител на „Лукойл“ — близък с Радев

Кратко резюме

Депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев коментира пред бТВ, че около десет държави в Европейския съюз вече са под процедура за свръхдефицит, а България е поставена на 11-о място. Според него няма основание за паника: финансовото положение е затруднено, но не катастрофално.

Причината за процедурата на ЕС

Панев обясни, че Европейската комисия очаква дефицитът за 2026 г. да надхвърли прага от 4%. По думите му решението дали процедурите ще отпаднат зависи от сегашното правителство — то трябва да предложи и приеме бюджет с дефицит до 3% (или с леко по-висок процент заради обороти за отбрана), за да изпълни изискванията и да спре мониторинга.

Коментар за обявените числа

Относно оповестените днес 7,4% дефицит, които премиерът служебно Гълъб Донев посочи, Панев припомни, че двама заместници на финансовия министър са били служебни министри в кабинети, назначавани от президента. Той отбеляза, че в миналото подобни „бомбастични“ прогнози често се оконачаваха с по-умерен дефицит — около 3%.

„Ситуацията с бюджета е трудна, но не катастрофална или апокалиптична“, посочи Панев, като добави, че управляващите понякога рисуват крайни картини, за да представят по-късно по-нисък резултат като успех.

Рискови сценарии

Депутатът предупреди за по-лош вариант — внасяне на бюджет с дефицит 5–6%. По неговите думи такъв ход ще увеличи държавния дълг, ще прехвърли тежестта върху бъдещите поколения и може да ускори инфлацията.

Смяната на особен търговски управител в „Лукойл“

По повод замяната на Румен Спецов с Евгени Симеонов като особен търговски управител на „Лукойл“, Панев каза, че всяко правителство има право да назначава хора, на които се доверява. Той съобщи, че разполага с информация, че новият управител поддържа приятелски отношения с държавния глава Румен Радев, но добави, че предстои да се видят професионалните му качества.

Заключение

Панев апелира за прагматичен подход при изготвяне на бюджета и предупреди политиците да не разчитат на драматични прогнози като инструмент за политическо натрупване на заслуги. По думите му коректната фискална политика остава ключът за отпадане на европейския мониторинг и за стабилизиране на икономическите перспективи.