Духът на комунизма живее в индийско село вече над 50 години

Как едно селце в Мадурай поддържа миналото живо

В южната част на Индия, в район Мадурай, селото Ваннивелампати пази силна връзка с комунистическата идея повече от половин век. В местната общност идеологията не е само политическа памет — тя е лична и семейна традиция, видима дори в имената на много жители.

Имена като послание

Местни казват, че ако попитате десет души в селото за имената им, в най-малко осем ще чуете такива, свързани с марксистката и комунистическата традиция. Някои хора носят официални имена като Ленин, Маркс, Сталин или Енгелс, а други са известни с прякори, вдъхновени от тези фигури.

„Преди 60-те години хората почти не знаеха какви са техните демократични права. Всичко се промени, когато се организирахме и започнахме да отстояваме правата си законно и мирно“, казва В. Муруган, 52-годишен, познат като Сталин и член на районния комитет на Комунистическата партия на Индия (марксистка).

От Танджавур до Ваннивелампати: как започна промяната

Според разказите на местните, всичко тръгва от човек на име Вембулу, който през 1952 г. отива да работи в Танджавур и там за пръв път се запознава с комунистическата идея. След завръщането си той събира последователи, участва във Всеиндийската земеделска конференция, организирана от Комунистическата партия на Индия, и започва да агитира за правата на селяни и работници.

Резултатът от тези организирани и мирни действия бил видим след няколко десетилетия: семейства в селото вече притежават земя — нещо, което преди е изглеждало недостижимо за мнозина.

Наследство и възпитание на следващите поколения

За някои от младите родители даването на име, свързано с революционни лидери, е начин да предадат ценности и пример. 26-годишната К. Нагажоти обяснява, че е кръстила двете си дъщери Марксия и Ленина, защото иска те да растат с чувство за отдаденост и смелост в името на обществото.

32-годишният Р. Косимин допълва, че в семейството му традицията също е силна — чичовците му носят имена като Кастро, Александър и Димитров. Чрез читателски клубове и общи инициативи младите в селото се насърчават да четат марксистка литература и да изучават социалните въпроси, за да разбират историческите борби, които са променили техните животи.

Какво означава това днес

Ваннивелампати не е музей — това е общност, в която идеологията е част от ежедневието: от имената и прякорите до клубовете за четене и местната политическа активност. За жителите промяната, която е настъпила през последните десетилетия, е резултат от организиране и последователност — и те ясно заявяват намерението да предадат това наследство на следващите поколения.