Доц. Трифон Вълков: Хантавирусът не притежава рисковете на COVID-19

Експертна оценка и актуална информация

Хантавирусът отново е в центъра на вниманието след регистрирани случаи сред пътници на кораб. Според доц. д-р Трифон Вълков от СБАЛИБП “Проф. Иван Киров” обаче, опасността той да е причина за мащабна пандемия, подобна на COVID-19, е минимална.

Защо не можем да го сравняваме с коронавируса

Доц. Вълков обяснява, че биологията и механизмите на предаване на хантавирусите са съществено различни от тези на SARS-CoV-2 и други респираторни вируси. Само един известен вариант на хантавируса има данни за предаване от човек на човек, но това става при изключително тесен и продължителен контакт.

Как се предава вирусът

Основният източник остават мишевидните гризачи. Заразяване възниква при контакт с биологични секрети от гризачи — урина, фекалии или слюнка, например чрез контаминирани храни, вода или предмети. Човек-човек предаване е описано, но главно при семейни контактни ситуации с обмен на телесни течности.

Клинична картина и тежест

Хантавирусният инфекциозен процес може да бъде много тежък. Най-сериозната форма е кардиопулмоналният синдром — бързо прогресираща дихателна недостатъчност, която може да доведе до смърт в рамките на часове или дни. Съобщаваната смъртност при тази форма варира между 25% и 40%.

Началните симптоми често наподобяват грип и включват:

• висока температура;
• главоболие;
• гадене, повръщане, болки в корема и диария.

Мерки за контрол и профилактика

Карантинните и противоепидемични мерки при контактните лица са стандартни и доказано ефективни. Пример е епидемията в Аржентина през 2018 г., когато ограничаването на контактите и използването на лични предпазни средства спряха разпространението.

Практически съвети за намаляване на риска:

• избягване на контакт с гризачи и техните секрети;
• хигиена при съхранение и приготвяне на храни;
• почистване и дезинфекция на замърсени повърхности;
• при съмнение за контакт — следване на указанията на здравните власти и проследяване.

Имунитет и история

Хантавирусите не са ново явление — описани са още през 1943 г. При преминала инфекция организмът изгражда продължителен имунитет и не се очаква безсимптомно носителство в същия смисъл, както при някои други вируси.

По-голяма тревога: морбили

Инфекционистът изразява по-голяма загриженост за увеличаващите се случаи на морбили в страната. Значителна част от хоспитализираните деца са неваксинирани, което повишава риска от епидемични взривове и тежки усложнения.

Кратко обобщение: макар отделни щамове на хантавируса да могат да причинят сериозни заболявания при засегнатите, общият потенциал за масово разпространение е значително по-нисък в сравнение с респираторните вируси като SARS-CoV-2. Вниманието и усилията на здравните власти са по-важни там, където липсва имунизация — например при морбили.