Петър Петров алармира за мащабна мрежа около незаконния ‘град’ край Варна

Какво каза Петър Петров

Депутатът от „Възраждане“ коментира пред bTV появилата се информация за т. нар. незаконен комплекс в района на Варна и реакцията (или липсата ѝ) от страна на контролиращите органи.

Обвинение: “завладяна държава”

Според Петър Петров най-краткото обобщение е, че става дума за „завладяна държава“ — институциите на местно и държавно ниво дълго време не са изпълнявали контролни функции по сигналите, постъпили за обекта.

Кога и на кого са подадени сигнали

Петров припомни, че още през есента на миналата година негови колеги, включително депутатът Коста Стоянов, са изпратили официални сигнали до ДАНС, до главния прокурор, до ДНСК и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По думите му реакция е последвала едва след срещата на Коста Стоянов с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев миналия четвъртък.

По-широк проблем, не само незаконно строителство

Петров изрази убеждението си, че става дума за много по-обхватна дейност от самото незаконно строителство. Той посочи възможностите за пране на пари и други свързани нарушения, които според него придружават строителните сделки.

Как са действали замесените страни

Депутатът твърди, че при сделките са използвани документи с невярно съдържание, което е позволило провеждането на трансакции и започването на строежи. Той също така засегна процедурите за търпимост и потенциални опити за последваща узаконяване на постройките.

Какво може да се очаква от държавата

Петров се съмнява, че ще има бързи действия по събаряне на незаконните сгради: „Силно се съмнявам“, каза той, като аргументира скептицизма си с бавността на държавните контролни органи. По силата на закона незаконните строежи подлежат на премахване, но според него институционалното бездействие и зависимости правят изпълнението трудно.

Перспективата напред

Депутатът предупреди, че проблемът няма да се реши за кратко време и изрази опасение, че след година-две обществото все още може да води разговор защо обектите не са премахнати. Ключовите въпроси, които постави, са свързани с мащаба на предполагаемите нарушения и с готовността на институциите да разследват и да налагат санкции.

Кой трябва да действа

• Органите за национална сигурност (ДАНС)
• Прокуратурата — за оценка на евентуални престъпления
• ДНСК и МРРБ — административни мерки и контрол върху строителството
• Министерство на вътрешните работи — координация и оперативни действия

По думите на Петър Петров, докато тези институции не действат решително и координирано, рискът да останат неизяснени широкомащабни нарушения и свързани престъпни практики ще остане реален.