Как културните активности спомагат за по-бавно биологично стареене

Проучване, което свързва изкуството с физиологично стареене

Все повече изследвания показват, че контактът с културата не е само душевно обогатяване — той може да оставя следа и върху тялото. Ново проучване на University College London установява връзка между редовното участие в културни и артистични дейности и по-бавно биологично стареене, като резултатите са публикувани в списанието Innovation in Aging.

Какво точно са изследвали учените

Екипът е анализирал данните на над 3 500 британци, проследявайки честотата на посещения в музеи, библиотеки, изложби, концерти, както и участието в творчество — пеене, танци, рисуване и ръкоделие. За оценка на биологичната възраст учените са използвали няколко епигенетични модела, известни като „епигенетични часовници“.

Как се измерва „биологичното стареене“

Епигенетичните модели отчитат промени в експресията на гени и други биологични маркери, свързани с начина на живот. Те не са абсолютен критерий, но в съвременната геронтология често служат като инструмент за оценка на темпа на стареене и риска от хронични заболявания.

Конкретни резултати

Участниците, които се включват в културни активности поне веднъж седмично, показват по-бавни признаци на биологично стареене в сравнение с хората с рядък досег до изкуство и култура. Един от използваните модели показва приблизително 4% по-ниска скорост на стареене при седмични занимания.

По-новият модел DunedinPACE измерва темпото на стареене: според него месечните артистични практики се свързват с около 3% по-бавно стареене, а седмичните — с около 4% разлика. Друг модел, PhenoAge, сравнява биологичната и хронологичната възраст и при редовно ангажирани с култура хора показва средно около една година по-ниска биологична възраст.

Кой печели най-много и защо

Ефектите са най-явни при хората в средна възраст. Освен това проучването открива, че колкото по-разнообразни са културните практики, толкова по-добри са показателите за биологично стареене — вероятно защото различните активности комбинират множество ползи.

Възможни механизми

Авторите предлагат няколко паралелни пътя чрез които изкуството въздейства: намаляване на нивата на стрес, укрепване на социалните връзки, стимулиране на когнитивните функции и включване на физическо движение. Този микс от емоционални, социални, когнитивни и физически стимули съответства на факторите, свързани с по-здравословно стареене.

Практически приложения

Идеята за „социално предписване“ — насочване на пациенти към активности извън традиционната медицина — набира популярност. В някои страни лекари вече предлагат на пациенти безплатен достъп до музеи или групови творчески занимания като допълнение към лечението, а сегашното изследване подкрепя потенциалния физиологичен ефект на тези практики.

Заключение

Ръководителят на изследването д-р Фейфей Бу отбелязва, че това е първото проучване, което показва връзка между културната ангажираност и биологичното стареене. Въпреки че са необходими допълнителни изследвания за потвърждение и изясняване на причинно-следствените връзки, резултатите подсказват, че редовното посещение на изложби, концерти и работа с изкуство може да бъде част от цялостна стратегия за по-здравословно стареене.