Колко още ракети и дронове държи Иран?
Първоначални оценки и състоянието след четири седмици
Около 8 000 дрона и до 6 000 балистични ракети — така експертите описваха военния потенциал на Иран преди началото на конфликта. Но четири седмици по-късно остава открит въпросът колко от тези запаси са останали след серията удари и масовите изстрелвания.
Какво казват САЩ и Израел — и как реагира Иран
На 14 март Белият дом заяви, че “балистичният ракетен потенциал на Иран е функционално унищожен”, но само след десетина дни Техеран отново извърши удари, показвайки, че боеприпасите не са напълно изчерпани. Анализатори посочват, че въздействието от американско-израелските атаки върху пускови площадки и складове е било ограничено.
Според Бурджу Йозчелик от Кралския институт за обединени услуги способността за изстрелване на ракети е намаляла, но не и изчерпана. Кели Грико от Стимсън център отбелязва оперативна промяна: първоначално Иран изстреля стотици ракети и хиляди дронове с ниска ефективност, после намали темпото, но увеличи точността — по-малко изстрелвания, повече попадения.
С какви ракети разполагаше Иран (преди конфликта)
Иран рядко публикува точни данни за своите запаси. Израелското военно ръководство оценяваше запасите преди конфликта на около 2 500 ракети, а независими експерти допускат число до 6 000. Американското разузнаване посочва, че преди войната Техеран притежаваше най-големия ракетен арсенал в региона.
Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) сред балистичните типове са:
- Седжил, Гадр и Хорамшахр — обсег около 2 000 км
- Емад — около 1 700 км
- Шахаб-3 — около 1 300 км
- Ховейзе — около 1 350 км
По-скорошни удари срещу база на Великобритания и САЩ в района на остров Диего Гарсия (на близо 4 000 км от Иран) намекват, че Техеран може да притежава и ракети с по-голям далекобой.
Какво е останало от ракетните запаси?
Ясни публични данни за това колко ракети са унищожени или изстреляни липсват — само най-близкото ръководство на Иран знае точните цифри. Революционната гвардия продължава да нанася удари и да контролира Ормузкия проток, което остава ключов инструмент за влияние на Техеран.
Израелският премиер твърди, че способностите за изстрелване на ракети и дронове са „значително отслабени“, но мнозина отбелязват, че поне част от инфраструктурата за производство и складиране е оцеляла — включително информации за поне пет подземни „ракетни градове” в провинции като Керманшах и Семнан и близо до Персийския залив.
Дроновете: мащаб и икономика на водене на война
Дроновете са в центъра на иранската стратегия. Според Матю Пауъл от Университета в Портсмут оценките от началото на февруари посочваха около 80 000 дрона тип „Шахед“. Трудно е да се прецени колко от тях са били употребени през последните седмици.
Пауъл отбелязва, че „Шахед“-drone-ите (особено моделът 136) са трудни за сваляне, а ценовото неравенство е голям проблем: унищожаването на евтин дрон струва значително повече на защитата, отколкото струва самият дрон. По негови думи САЩ харчат около 1 млрд. долара на ден за конфликта в региона — фактор, който прави дроновете икономически ефективно оръжие за Техеран.
Може ли Иран да попълни загубите?
Дроновете се произвеждат бързо: в мирни условия се очаква производителност около 10 000 „Шахед“ на месец. При ракетите възстановяването е по-трудно. Алекс Плицас, бивш служител на Пентагона, каза, че преди войната Иран е произвеждал до 300 ракети месечно, но според него текущата скорост може да е паднала до около 40 на месец.
Речите от иранската страна показват готовност за производство: говорителят на Революционната гвардия Али Мохамад Наини заяви, че ракетите се произвеждат „дори в условията на война“, но той бе убит при последващ въздушен удар. Независимо от това, наличието на подземни съоръжения и ограничена възможност за прекратяване на производството означава, че пълната военна неутрализация на Иран остава далечна цел.
Какво означава всичко това?
Ударите на САЩ и Израел са нанесли поражения, но не са премахнали напълно възможностите на Иран да нанася контраудари. Стратегическата промяна от масови, неточни изстрелвания към по-малко, но по-точни удари, наличието на големи дронови запаси и някои оцелели подземни центрове за съхранение и производство държат въпроса за остатъчния потенциал на Техеран открит и правят перспективата за бързо военно обезвреждане на страната малко вероятна в близко бъдеще.
