Памет за Чочо Попйорданов: 13 години по-късно

Спомен на датата

На 5 май 2026 г. се навършват тринадесет години от внезапната смърт на актьора Чочо Попйорданов. Неговото присъствие в българската сцена и кинематография продължава да вдъхновява публика и колеги, а ролите му остават живи в спомените на зрителите.

Ранни години и семейна среда

Роден на 4 юни 1964 г. в София под името Петър Попйорданов, той проявява артистична склонност още в детството. Баща му, Иван Попйорданов, е дългогодишен директор на Българската национална телевизия и важна фигура в културния живот, но Чочо изгради собствена кариера чрез талант и упорит труд.

Образование и сценично утвърждаване

Завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Попйорданов започва професионалния си път в Пловдивския драматичен театър. В началото на 90-те се присъединява към трупата на Народния театър “Иван Вазов”, където впечатлява с поредица запомнящи се превъплъщения.

Някои ключови представления

• “Хъшове”
• “Полет над кукувиче гнездо”
• “Декамерон”
• и други заглавия, в които неговата емоционална наситеност и човешка топлота изпъкват

Филмови и телевизионни роли

Чочо присъства уверено и на екран. Някои от заглавията, с които зрителите го свързват, са „Вчера“, „Адио Рио“, „Любовното лято на един льохман“, „Сезонът на канарчетата“, „Граница“, „Испанска муха“, както и „Дунав мост“ и „Хайка за вълци“.

Признание и награди

Той е номиниран за наградата „Аскеер“ през 1996 и 1997 г., а през 1995 г. печели „Златен Баяр“ за „Най-добър актьор” на кинофестивал в Белгия за ролята си във филма „Граница“.

Личен живот

Чочо Попйорданов често е бил обект на медийно внимание заради харизмата си. Бил е женен за певицата Хилда Казасян в периода 1993–2000 г., а след развода се жени за актрисата Йоана Буковска — с която споделя и професионални моменти. Той има осиновена дъщеря, Екатерина Димитрова Попйорданова.

Цитати, които остават

„На сцената не трябва да лъжеш. Публиката усеща всичко. Тя идва, за да види истината, не театър.“

„Не обичам да играя герои, които не страдат. Болката е двигател на изкуството.“

„Ако не се изложиш напълно, не си актьор.“

„Животът не е прав сценарий. Изкуството е в кривините.“

Трагичният край и наследството

На 5 май 2013 г. Чочо Попйорданов загива при инцидент в местността Бояна — след падане от висока каменна стена в гробищния парк. Новината предизвиква шок в културните среди; Народният театър спира представления в негова памет, а многобройни колеги и зрители изразяват скръб и признателност.

Тринадесет години по-късно сцените, в които той играеше, може и да са тихи, но образите и записите с неговото участие продължават да напомнят за неговата отдаденост. Споменът за неговата работа остана — не само като списък от роли, а като свидетелство за актьор, който обичаше занаята си до край.