Ръководителят на австрийската централна банка: ЕЦБ вероятно ще вдигне лихвите

Нарастващ натиск върху паричната политика

Рязкото поскъпване на петрола след сблъсъците в Иран доведе до нови инфлационни рискове, които вече могат директно да повлияят на решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителят на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер заяви пред АПА, че ако ситуацията в региона остане неизменена, трудно ще може да се избегне ново повишение на лихвите.

Възможен размер и срокове

Кохер посочи като възможен ход увеличаване с четвърт процентен пункт — от 2,00% на 2,25% — като в същото време не изключи и по-голямо повишение. Той не уточни конкретни дати за евентуално решение; до края на годината предстоят още няколко заседания на Управителния съвет на ЕЦБ.

Условия за запазване на сегашната политика

По думите му поддържането на настоящите лихви би изисквало прекратяване на конфликта в Близкия изток и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Дори при подобно развитие обаче ефектът върху цените на петрола и инфлацията няма да бъде незабавен, тъй като остава неясно колко бързо те ще се върнат към предишните нива.

Щети и прогнози

Кохер отбеляза и пораженията по енергийната и транспортната инфраструктура в региона, чиито мащаби все още не могат да бъдат преценени. Последните макроикономически прогнози на ЕЦБ от март са били базирани на по-оптимистични допускания, което увеличава несигурността при актуализация на прогнозите.

Текуща инфлационна картина

По експресни данни инфлацията в еврозоната през май е била 3,2%, а в Австрия — 3,7% — нива, които остават значително над целта на ЕЦБ от 2%. Инфлацията се ускори след ескалацията на конфликта в Иран, но все още е далеч от пиковите стойности след руската инвазия в Украйна, когато през 2022 г. инфлацията надхвърли 8%.

Следващото официално заседание на ЕЦБ е насрочено за 11 юни, а пазарите очакват тогава основната лихва да бъде повишена.

Разширяване на ЕС и ролята на Западните Балкани

В интервюто Кохер обърна внимание и на перспективите пред Европейския съюз, с особен акцент върху Западните Балкани. Според него разширяването на съюза към този регион може да даде допълнителен тласък на икономическия растеж в Европа и да бъде важна възможност за австрийската икономика.

Австрия е един от големите инвеститори в Западните Балкани и поддържа силни икономически връзки със страните от региона; тези отношения ще продължат да носят ползи при условие, че кандидатите изпълнят критериите за членство.

Кой е включен и какви са перспективите

• Страни от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
• Черна гора и Албания са сред най-напредналите кандидати и имат амбиция да се присъединят съответно до 2028 г. и 2030 г.

Три приоритета за икономическо засилване

Кохер очерта три ключови мерки за повишаване на икономическия потенциал на Европа: завършване на вътрешния пазар чрез намаляване на фрагментацията и улесняване на трансграничната дейност; продължаване на разширяването на изток; и сключване на повече търговски споразумения с трети региони.

Той подчерта, че интеграцията на страните от Западните Балкани трябва да се подкрепя с конкретни инструменти като включване в системи като СЕПА, по-тясно търговско сътрудничество и увеличени инвестиции.

Специалният случай на Черна гора

Черна гора използва еврото като платежно средство от 2002 г., въпреки че не е част от еврозоната. Кохер уточни, че в случай на членство в ЕС страната няма автоматично да бъде приета в еврозоната — тя ще трябва да изпълни критериите за конвергенция. Поради дългогодишната практика с еврото някои стандарти не могат да се приложат по обичайния начин и ще бъде нужно прагматично решение, съобразено със специфичната историческа ситуация.

Заключение

Кохер подчерта, че европейската перспектива остава най-реалистичният път за региона, като подкрепата за членство в ЕС сред населението на Западните Балкани остава висока. В краткосрочен план обаче въздействието на конфликта в Близкия изток върху цените на петрола и инфлацията създава сериозни предизвикателства за паричната политика на ЕЦБ.