Защо Европа не може да си позволи да игнорира Иран

Европейската безразличност е риск, не защита

В редица европейски анализи и коментари се е настанила лесна сентенция: това не е наша война. Тази позиция обаче е не само погрешна, но и стратегически опасна, както посочва германският журналист Матиас Дьопфнер в публикация за Politico.

Защо твърдението е погрешно

В действителност конфликтът срещу иранския режим има пряко отношение към Европа. Ислямистките мрежи, подкрепяни или инспирирани от Техеран, са дълбоко вградени в европейските общества — откъдето идват заплахите за сигурността, радикализацията и подкопаването на либералния ред. Солидарността със суверенни държави под заплаха, като Израел, също е по-интензивна и по-важна за европейците, отколкото мнозина обичат да признават.

Как реториката вреди на трансатлантическата солидарност

Публичните упреци и демонстративната дистанция към американските действия отслабват вече крехката взаимна подкрепа. Вместо дипломатически канали и да се търсят съвместни решения зад кулисите, някои европейски лидери избират спектакъл пред вътрешната аудитория, което може да струва скъпо: бъдещите американски администрации ще запомнят този жест на отчуждение и ще са по-резервирани при подкрепа в други кризи.

Европа не е подготвена да поеме всичко сама

Ако Европа настоява, че конфликтът е „чужд“ и остави основните усилия на другите, реалната цена ще бъде плащана тук. Битката срещу ислямизъм, режисиран от Иран, и едновременното сдържане на имперската агресия от Русия изискват ресурси и политическа воля, които отделните европейски държави трудно могат да осигурят самостоятелно. В дългосрочен план това може да доведе до изтощение и стратегическо отслабване на Стария континент.

Защо иранският режим е опасен

Иранската революционна гвардия и свързаните с нея структури демонстрират упорито насилие както в страната, така и извън нея. Репресии срещу вътрешни опоненти, преследване на жени и ЛГБТ+ хора, както и подкрепа за външни терористични групи като Хамас, Хизбула и хуситите оформят модел, който заплашва откритите общества и европейските интереси. Освен това амбицията за ядрено оръжие остава сериозна екзистенциална опасност.

Какво се случва сега и защо Европа трябва да действа

Дългогодишната нерешителност на западните правителства не успя да спре дестабилизиращите практики на режима в Техеран. Сега, когато САЩ и Израел предприемат стъпки за отслабване на иранския терорен апарат, това открива възможност, от която Европа може и трябва да се възползва. Дали целите ще са смяна на режима, намаляване на ядрените възможности, разбиване на терористичните мрежи или подкрепа за вътрешно противопоставяне — време и координация са от съществено значение.

Кратки изводи и препоръки

• Европейската публична реторика трябва да бъде по-обмислена; критиката е необходима, но публичните уроци отслабват партньорството.
• Дипломацията и координацията с трансатлантическите партньори са по-ефективни от демонстративното дистанциране.
• Европа трябва да оцени реалната заплаха от иранското влияние в собствените си общества и да инвестира в защита на либералните институции.
• Съвместни действия с партньори могат да превърнат настоящия момент в шанс за намаляване на риска за Европа.

В обобщение: заявлението, че конфликтът с Иран „не е наш“ — макар и удобно за вътрешно-политическо потребление — е погрешно. Стратегическият интерес на Европа изисква по-активна, прагматична и координирана позиция.