Дацов предупреждава: шест месеца срок за реакция при риск от свръхдефицит

Какво означава евентуална процедура за свръхдефицит и срокът от шест месеца

Любомир Дацов — член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите — коментира в ефира на bTV какво би означавало за България задействане на процедура по свръхдефицит след сигнала от Брюксел. По думите му страната разполага с кратък, но важен прозорец за реакция: ако не бъдат предприети мерки в рамките на шест месеца, във възможния едногодишен период след това могат да бъдат наложени санкции (до около 0,05% от БВП), макар че до момента подобни глоби не са прилагани.

Ключови послания от интервюто

• Проблемите с публичните финанси не са внезапни — според Дацов те започват да се очертават още след промяната на фискалната политика през 2022 г.
• Европейската статистическа служба Евростат и националната статистика са верифицирали разходите — затова, каза той, не може да се обвинява Еврокомисията в откриване на „грешно счетоводство“ за 2025 г.
• Дефицитът за миналата година би трябвало да е около 2,9% от БВП, ако се изключат военните разходи.
• При еднократен дефицит до приблизително 3,4% често се допуска компромис и страните не влизат автоматично в процедура за свръхдефицит.

Как се задейства процедурата и какви са възможностите на правителството

Предложението на Европейската комисия само по себе си не води автоматично до начало на процедура. България има до един месец, за да отговори — да приеме изводите, да оспори оценката или да представи конкретни стъпки и график за корекции. След това държавните и правителствените ръководители на страните членки взимат окончателно решение.

Оценка на политическата отговорност

Дацов критикува политическите говорения и прехвърлянето на вина, вместо да бъдат представени ясни, структурни програми за корекция. Той подчерта, че очакваше от сегашното правителство по-ясна визия за мерките в бюджета, вместо разнопосочни изказвания, които не дават сигнали за конкретни действия.

Инфлация, политика и икономическа философия

Експертът обърна внимание и на разликата между забавяне на темпа на инфлацията и реално сваляне на цените. Пазарни политики, които целят „задушаване на растежа“ чрез по-строг контрол и допълнителни разходи, според него водят до неуспех. Дацов направи и остра оценка на езика и подходите в политиката, като посочи, че част от реториката не се е променила в съществено отношение.

Какво следва и какво може да направи България

Краткосрочният извод е ясен: има възможност за реакция и за диалог с институциите в Брюксел. Това изисква бързо, конкретно и структурирано решение от страна на правителството — програма с мерки в бюджета и ясни приоритети, които да покажат, че дефицитът е под контрол и че евентуалните отклонения са преходни, а не структурни.

В противен случай процедурата може да напредне и да доведе до политически и финансови последствия, включително санкции, които досега не са били прилагани, но остават възможни при липса на адекватна реакция.