Как Виенският конгрес преустрои Европа — 9 юни 1815

Контекст и подписване

На 9 юни 1815 г. е официално подписан заключителният акт на Виенския конгрес — международна конференция, свикана през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт. В нея участват почти всички европейски държави, с изключение на Османската империя.

Първи стъпки и договорът от Шомон

Работата на конгреса продължава след предварителните решения, взети с договора от Шомон (март 1814 г.), който обедини съюзните сили срещу Наполеон. Тези решения ще бъдат допълнително оформени и ратифицирани на срещите във Виена през 1814–1815 г.

Главни решения и териториални промени

Решенията на конгреса преразпределят границите в Европа: създава се конфедеративна Германия, преразпределят се френските протекторати и анексии, възстановяват се династиите на Бурбоните в Испания и се укрепва Нидерландия чрез присъединяване на територии, които по-късно (1830) оформят съвременна Белгия. Великобритания продължава да субсидира съюзниците си, а общата цел е предотвратяване на бъдеща хегемония на един континентален играч.

Балансът на великите сили

Виенският конгрес възстановява равновесието между петте водещи сили — Великобритания, Франция, Прусия, Австрия и Русия. Основният принцип е да не се позволява на нито една държава да доминира значително на континента, чрез постоянно променящи се съюзи и дипломатически корекции на силите.

Реакция срещу революциите и възстановяване на монархиите

Европейските монарси използват конгреса, за да сдържат либералните и националните движения, разпространени по време на революционните години, и да възстановят короните, свалени от Napoleonic ред. Това поставя началото на епоха на реставрация и реакция в политиката на Стария континент.

Ключови личности

Дипломатическите усилия са водени от влиятелни фигури като австрийския канцлер Клеменс фон Меттерних и британския външен министър лорд Касълриг. Под тяхно ръководство се изгражда система за колективно уреждане на спорове и поддържане на мира.

Европейският концерт

От Виена произтича т.нар. Европейски концерт — механизъм, при който великите сили се ангажират да се събират периодично, за да решават международни конфликти и да поддържат статуквото. Макар да няма писани конституционни правила, концертът е форма на колективна дипломация и модел за по-късни организации.

Международни срещи след Виена

В рамките на концерта се провеждат редица международни конгреси: Екс-ла-Шапел (1818), Карлсбад (1819), Тропау (1820), Лайбах (1821), Верона (1822), Лондон (1832) и Берлин (1878). Последният преразглежда някои решения, включително последствията от Санстефанския договор, свързани с Балканите и България.

Практическа новост

Виенският конгрес е първият по рода си случай, в който представители от множество континентални държави заедно формулират международни договори — нещо, което промени дипломатическата практика и оформи рамката на европейската политика до Първата световна война.

Положителен баланс и критики

Въпреки консервативния си и често репресивен характер, конгресът носи и дългосрочна полза: относителен мир в Европа за близо четири десетилетия. Критиците обаче посочват, че той потиска националните и либералните стремежи, което остава източник на напрежение в следващите години.

Наследство

Системата, наложена във Виена, служи като предшественик на по-късни международни институции — модел, който ще бъде видян отчасти в Лигата на нациите и след това в Организацията на обединените нации. Дипломатическите практики и принципите за баланс на силите задават тона на европейската геополитика до началото на XX век.