Краят на кампанията: кои импулси ще решат вота в последните дни

Финалът на кампанията — най-грубата, но решаваща фаза

Последните дни преди изборите традиционно са свързани с ескалация: компромати, агресивна реторика и усилена онлайн активност. Всичко, което излезе до петък, 17 април — защото съботата е ден за размисъл — най-вероятно ще остане в паметта на избирателя като окончателен аргумент.

Мобилизацията като състезание

Кампанията рядко се отличава с идеи и визии в тази фаза: вместо това се води надпревара за мобилизация на твърдото ядро на избирателите. Политически субекти със силни бази залагат на активиране на привържениците си, докато партии без ясно изразено ядро — като спряганата за победител "Прогресивна България" — стрелят в много посоки, опитвайки се да привлечат колебаещите се.

Ще отидат ли хората до урните?

След декемврийските протести имаше очакване за висока избирателна активност. Социологическите измервания през март сочеха около 3 милиона потенциални гласоподаватели — почти половината от списъка с избиратели. За сравнение, на парламентарните избори през октомври 2024 г. гласуваха малко над 2.5 милиона, при които имаше множество нарушения и частично касиране. Последните проучвания в седмицата преди вота ще дадат по-ясен отговор доколко този импулс е запазен.

Катализатори на активността

Историята показва, че активността нараства при усещане за решаващ избор — "сега или никога" — и при появата на нова, привлекателна политическа фигура. Пример е Унгария, където висок залог доведе до рекордна избирателна активност. Подобни „вълни“ бяха видими и в България през 2021 г., когато нова политическа сила постигна значим успех, благодарение на свеж образ и силен екип.

Превъртането на подобен ефект за Румен Радев среща структурни пречки: след два мандата като президент той трудно може да бъде възприет като напълно нов играч, а обкръжението му от бивши министри от служебните кабинети не предизвиква същия ентусиазъм, както екипите на някои предишни нови проекти.

Ролята на служебното правителство

Служебният кабинет остава активен фактор в кампанията. Премиерът Андрей Гюров и министрите — сред които правосъдният и вътрешният — работят по ключови искания от декемврийските протести: гарантиране на честни избори и смяна на временни назначения като това на Борислав Сарафов. Разкритията на МВР за купен и контролиран вот и усилията за смяна на ръководни фигури в прокуратурата могат да енергизират привържениците на промяната, но също така да станат повод за ожесточени контраатаки и компромати срещу служебните министри.

Дебатите — пропусната възможност

Лидерите на формациите с реални шансове за място в 52-ия парламент почти не влязоха в сериозни публични дебати. Такъв формат би могъл да промени динамиката на кампанията — пример за въздействието на телевизионния дуел е сблъсъкът Никсън–Кенеди през 1960 г., който измести нагласите в полза на Кенеди. В България политическата култура продължава да предпочита контролирани изяви пред директен сблъсък.

Компроматите и чувството на отвращение

При липса на надежда мястото ѝ може да бъде заето от отвращение — мощен емоционален катализатор. Наблюдавани са опити да се изнесат компромати и уличаващи материали, включително в контекста на случая "Петрохан–Околчица", където се спекулира с посещения на политици в частна хижа, свързана с убийства. Такива разкрития или отблъскват, или насочват гласуващите към „против“ — и често променят посоката на вота в последния момент.

Как ще се реши вота?

В крайна сметка резултатът няма да бъде продукт единствено на рационален дебат, а на най-силния импулс, който успее да мобилизира хората: надежда, страх или отвращение. Тези последни дни до 17 април ще покажат кой от тези фактори ще надделее и ще оформи картината на гласуването на 19 април.