Рюте лансира сделка: нови договори за отбрана, които могат да задържат Тръмп в НАТО

Каузата: договори за отбранителна индустрия като начин да се спечели подкрепа

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предлага нов подход, чрез който да затвърди ангажимента на САЩ към алианса: да наблегне на споразумения за отбранителни доставки и индустриални сътрудничества, които са привлекателни за американските интереси. Идеята бе разкрита преди срещата на външните министри на НАТО в Хелсингборг и има за цел да направи юлската лидерска среща в Анкара по-успешна.

Защо темата е на дневен ред

От няколко седмици Рюте и екипът му натискат за значително увеличаване на производството на оръжия и за по-широки индустриални сделки. Целта е двойнa: да се преодолее дефицитът на европейско производство и да се предложат икономически аргументи, които могат да отекнат в администрацията на Доналд Тръмп.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард подкрепя инициативата, подчертавайки нуждата от общи стандарти, по-добра оперативна съвместимост и увеличен обем производство. По нейни думи, САЩ имат уникални възможности, които НАТО може да използва.

Конкретни стъпки и предложения

Ключов елемент от плана е да се представят конкретни ангажименти за производствен капацитет и обвързващи индустриални договори в Анкара. На публични изяви Рюте призовава компаниите да увеличат производството, дори преди формализирани поръчки, а на закрити срещи е молил европейските съюзници да донесат доказателства за проекти, които са в напреднал етап на подготовка.

Сред възможните договори, споменати от запознати източници, е и замяната на старите разузнавателни самолети Boeing 707 AWACS с нови GlobalEye на Saab. Планира се също преработена версия на Рамката за ангажиране на индустрията в НАТО (Industry Engagement Framework) от 2013 г., която да улеснява взаимодействието между алианса и отбранителните фирми — например чрез интегриране на стартъпи в ученията на НАТО.

Къде могат да възникнат проблеми

Въпреки че инициативата звучи обещаващо, тя среща реални пречки. Закупуването на въоръжение остава национален суверенитет, което ограничава възможностите на НАТО да налага производствени решения. Експертът по отбраната от Bloomberg Economics Бека Васер отбелязва, че алиансът основно може да изпраща сигнал за търсене, но това рядко е достатъчно за по-малки фирми, които не могат да стартират нови производствени линии без конкретни поръчки.

Съвместните предприятия между европейски и американски компании също могат да бъдат забавени от дългите процедури за износ и от нежеланието на САЩ да разкриват ключови технологии или интелектуална собственост. А всеки натиск върху европейските държави да купуват повече американска техника вероятно ще предизвика напрежение с Европейския съюз.

Конфликт с амбицията за европейска автономия

Брюксел работи по собствени законодателни инициативи и финансови инструменти, целящи да подкрепят европейската отбранителна промишленост. Това означава, че предлагането на по-широки сделки с американски фирми може да бъде тълкувано като посегателство върху политиката за стратегическа автономия на ЕС. Един дипломат от ЕС коментира, че САЩ в миналото не винаги са били надежден партньор и че европейските компании трябва да усетят ползите от увеличеното финансиране на отбраната в рамките на блока.

Политически контекст и дипломатически рискове

Инициативата идва в напрегнат период: през месеца Тръмп изненада някои съюзници с обявени съкращения на американски войски в Европа, а алиансът остава разделен по въпроса за по-нататъшна подкрепа за Украйна и дали НАТО трябва да се ангажира с опазване на корабоплаването в Ормузкия пролив. Затова фокусът върху индустрията е видян от някои наблюдатели като начин да се отклони вниманието от тези различия.

Споменаваното от Рюте усилване на индустриалното сътрудничество и по-големите договори може да помогне да се представят икономически ползи пред американските политици, но изпълнението ще изисква преминаване през национални процедури, разрешения и политически компромиси между ЕС и САЩ.

Какво следва

На срещата в Анкара се очаква декларация, подкрепена от серия индустриални ангажименти и потенциални договори, които да демонстрират готовност за увеличено производство и сътрудничество. Дали това ще е достатъчно да промени нагласата на Вашингтон остава открит въпрос — успехът зависи както от конкретните договори, така и от готовността на европейските и американските политици да съгласуват икономическите и стратегическите си интереси.