29 април 1917: Тежка рана за Гео Милев на фронта край Дойран

Пролетта на 1917 г. и ударът при Дойран

През пролетта на 1917 г., на 29 април, по време на Първата световна война поетът и публицист Гео Милев е тежко ранен при Дойран. Постът, на който той командва, е разкрит от британски части и попаднал под интензивен артилерийски обстрел. Милев остава единственият оцелял от своята позиция, но раната в главата е сериозна и той губи дясното си око.

Кратка биография и образователен път

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днес Раднево). Семейството му е на учителя и журналист Мильо Касабов, който през 1907 г. се премества в Стара Загора и основава книжарница и издателство.

Милев завършва гимназия в Стара Загора (1907–1911), след което изучава романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911–1912). Продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914), където слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.

Ранни публикации и европейски опит

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му текстове — „Литературно-художествени писма от Германия“. С избухването на Първата световна война през 1914 г. Милев заминава за Лондон, където се запознава с белгийския поет Емил Верхарен. Връщайки се в Германия, той е задържан в Хамбург под подозрение за шпионаж в полза на Англия, но е освободен поради липса на доказателства и скоро се връща в България (1915).

Военна служба и ролята при Дойран

Мобилизиран през март 1916 г., Милев постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево. По-късно като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, дислоциран при Дойран. Там той е назначен за командир на разузнавателния апарат — длъжност, която го поставя директно на фронтовите позиции и в крайна сметка го излага на опасността от артилерийски обстрел.

Следоперативен период и творчески импулс

През февруари 1918 г. Милев заминава с жена си за Берлин за операционни интервенции и остава в Германия до март 1919 г. През този период преживява петнадесет тежки операции, посещава богати културни институции — библиотеки, музеи, театри — и става свидетел на революционните събития в страната. Наблюденията му от този период са отразени в част от „Грозни прози“.

Издателска и литературна дейност

След завръщането си в София Милев основава и издава списание „Везни“ (1919–1922), което се превръща в основна трибуна за символизма и експресионизма в българската литература. От 1924 г. в списание „Пламък“ той публикува статии от поредицата „Грозни прози“, поемата „Септември“ и началото на поемата „Ад“.

Поради силната противоречивост на поемата „Септември“ книжка 7–8 на „Пламък“ е конфискувана и Милев е подведен под съдебно преследване. В началото на 1925 г. списанието е забранено, а на 14 май същата година той е осъден на една година затвор, глоба и лишаване от граждански права. На следващия ден, след като е извикан „за малка справка“ от полицията, той изчезва безследно.

Съдба и посмъртно откриване

Останките на Гео Милев са намерени през 50-те години на XX век в масов гроб край София, близо до Илиенци. Идентификацията става по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия — траен и болезнен знак от ранението при Дойран, което предопредели част от неговата съдба.

Наследство

Гео Милев остава сред най-значимите български модернисти — влиятелен като поет, публицист и издател, представлявайки експресионистичния дух в българската литература. Раната при Дойран и последвалите събития остават неразделна част от митологията около неговия живот и творчеството му.