Строителният бранш плаща 7,5 млрд. лв. годишно и осигурява 7% от заетите — ключов двигател на икономиката

Строителството като икономически локомотив

Строителният сектор остава сред най-важните двигатели на икономическия растеж в България — според анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) през 2024 г. той е донесъл най-голям относителен принос към БВП сред основните отрасли.

Какво показват числата

За 2024 г. строителството е заело 11% от икономическия обем, при 9,6% принос от търговията и транспорта и 6% от финансовите и застрахователни дейности. Евростат отчита общ ръст на БВП от 3,4% за периода 2023–2024 г., като динамиката в отделните сектори варира между –7,2% и +11% — а строителството е сред най-значимите фактори за растеж.

Принос към инфраструктурата и жилищния фонд

Според НАСП за една година в страната са завършени близо 2 млн. кв. м нови жилища — обем, който отразява устойчиво търсене на модерни домове в големите градове и развиващите се райони. Новите проекти стимулират изграждането на прилежаща инфраструктура — улици, тротоари, паркоместа и зелени площи, което допринася за подобряване на градската среда.

През погледа на бизнеса това често означава и допълнителни частни инвестиции в инвентар и довеждащи мрежи. В София например строителните предприемачи са инвестирали около 115 млн. лв. в инфраструктура, което се равнява на приблизително 30–50 евро на кв. м РЗП; за бутикови сгради и къщи тази сума може да достигне 100 евро на кв. м.

Работни места и доходи

Секторът дава работа на 156 382 души — около 7% от всички заети в страната. Данните показват устойчивост на пазара на труда: заетостта в отрасъла се е повишила с 5,1% на годишна база, а безработицата в сектора е спаднала с 34,3% през първата половина на 2025 г. в сравнение със същия период на 2024 г.

Заплатите в строителството отбелязват бърз ръст — с 17,8% увеличение на платения човекочас, спрямо 12% ръст на средната брутна заплата в страната за първото полугодие на 2025 г. Секторът редовно плаща значителен дял от трудовите доходи и социалните вноски, което има пряко отражение върху фискалната стабилност.

Фискален принос

За една година строителните предприемачи са внесли в хазната 7,5 млрд. лв. в различни данъчни плащания. Допълнително около 2,3 млрд. лв. са изплатени като работни заплати, а социалноосигурителните вноски достигат приблизително 1 млрд. лв. Тези цифри подчертават, че отрасълът е сериозен данъкоплатец и важен източник на държавни приходи.

Социален ефект и предизвикателства

Секторът играе и социална роля: предлага работа на хора с по-нисък образователен ценз и жители на по-малки населени места в близост до големите икономически центрове, което допринася за демаргинализация и устойчивост на семейните бюджети.

Но растежът носи и предизвикателства — временно неудобство за живущите около строителни обекти (шум, движение на техника, ограничен достъп) и въпроси за градоустройство и регулиране. Социологическо проучване на агенция „Тренд“, възложено от НАСП и проведено сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, показва, че гражданите посочват паркирането, трафика и замърсяването на въздуха като основни проблеми; активната строителна дейност е класирана на четвърто място.

Какво искат строителите

Представителите на сектора подчертават необходимостта от предвидим регулаторен климат и партньорство с институциите. С аргумента, че строителството носи значителни данъчни приходи и създава работни места, браншът призовава за баланс между контрол, ускорена администрация и стандарти за качество, които да защитават интересите на гражданите и инвестициите.

Заключение

На фона на растящото търсене на съвременни жилища, нарастващите заплати и солидния фискален принос, строителният бранш е един от ключовите стълбове на българската икономика. НАСП заявява, че ще продължи прозрачната комуникация за развитието на сектора и ролята му в обществото и публичните финанси.