Джеймс Уеб откри почти първична галактика от ранната Вселена

Телескопът разкри галактика от първите епохи

Международен екип астрономи използва космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да идентифицира една от най-старите и химически примитивни галактики, наблюдавани досега. Обектът, наречен LAP1-B, е видян в епоха, едва около 800 милиона години след Големия взрив — тоест преди приблизително 13 милиарда години.

Как бе засечена толкова слаба галактика

LAP1-B е толкова малка и слаба, че би останала невидима без природния феномен на гравитационната леща. Масивен куп галактики, разположен по-близо до нас, е усилил светлината ѝ приблизително 100 пъти, което е позволило на Webb да събере достатъчно данни за спектроскопско изследване.

Спектърът разкрива „първичен“ химически състав

Анализът на емисионните линии показва, че галактиката почти не съдържа тежки елементи: относителното количество кислород е около 240 пъти по-ниско от това в Слънцето. Повечето от наблюдаваната светлина идва не от звезди, а от дифузни мъглявини, които излъчват силно йонизиращо лъчение — характеристика, очаквана при много ранните звезди.

Следи от първите звездни експлозии

Изследователите отчитат повишено съотношение въглерод/кислород, което съответства на теоретичните подписи от експлозии на първото поколение звезди (Population III). Това подсказва, че в LAP1-B може да се съхранява химическата следа от първите звезди, които са започнали да променят средата в ранната Вселена.

Космологичен контекст и тъмна материя

По измерените скорости и движения на газа учените заключават, че галактиката е свързана с масивен облак тъмна материя — типична предпоставка за формирането и задържането на галактични структури. Екипът описва LAP1-B като „жив фосил“ — ранна предшественичка на днешните джуджеви галактики.

Значението на откритието

Резултатите, публикувани в списание Nature и отразени от научни издания като phys.org, дават рядка възможност за директно наблюдение на процесите, които са оформяли първите галактики. Спектроскопските данни от Webb предлагат ценен поглед върху това как първите звезди и супермасивни експлозии са обогатили и йонизирали междузвездната среда.

Телескопът „Джеймс Уеб“, изстрелян през 2021 г. и струващ около 10 милиарда долара, продължава да разширява границите на астрономическите наблюдения, позволявайки на учените да „надникнат“ в периоди от космическата история, недостъпни за предишните инструменти.

Източници: статия в Nature; съобщения в phys.org и информационни агенции.