Георги Даскалов: България — предимно западна, но с руски отпечатък

Кратки тези от публикация във Facebook

България по своята същност е западна държава — политически и като начин на живот.

Членството в НАТО, участието в Европейския съюз и стремежът към еврозоната очертават ясен западен модел на развитие.

В същото време Даскалов подчертава, че този „стил на игра“ е на дистанция: държавата носи и елементи от съветското минало, които продължават да влияят върху политическите и обществени практики.

Историята на модерна България, според него, е низ от балансувания между Москва и Запада. Когато руските интереси бъдат засегнати, следват открити намеси — преврати и политически промени, от които страната не е била имунизирана.

Даскалов припомня някои ключови събития: опити и преврати още от времето срещу Батенберг, вижданията и смяната на режима през 1923 г., до решаващите промени през 1944 г. Резултатът е почти 150 години люлеене в руската орбита.

В конкретни примери той посочва политически лидери, които са „играли по въжето“ — от Луканов и Костов до Виденов, Симеон и Борисов — всеки със собствена форма на баланс между източното влияние и западната ориентация.

„Централата няма да си изостави детето,“ пише Даскалов, имеирвайки постоянния интерес на Русия към българската политика и обществото (в оригинала използва думата “ребьонока”).

В заключение той изразява оптимизъм, но и предупреждение: въпреки че България вероятно ще остане предимно западна, тя ще продължи да бъде зона на съветско влияние и прокси-ефекти. Надеждата за излизане от този капан съществува, но според него има нужда от нови усилия и от умни, отговорни поколения и политици.

Посланието е едновременно реалистично и призивно: успехът зависи от устойчиво гражданско и политическо усилие, което да намали външните влияния и да заздрави западната посока на развитие.