Култът към „спасителя“: как медиите създадоха идеологията на безнадеждността

Медийният шок след 1989 г.

След падането на комунизма свободата на словото донесе не само възможности, но и нова медиенска парадигма. Още преди първите избори през юни 1990 г. освобождаваните от цензура издания развиха доминиращ разказ: не ликуване, а тревога. Само някои вестници като „Демокрация“ и „Свободен народ“ проблясваха с по-позитивни послания, докато повечето медии предпочитаха да вещаят кризи, „дълги и тежки зими“ и ужаси „зад ъгъла“.

Раждането на идеологията на безнадеждността

Този постоянен тон — че бъдещето е предопределено да бъде лошо и нищо зависи от обикновения човек — формира обществена нагласа. Сензационни заглавия, мрачни анализи и уводни статии, често завършващи с внушение за „предстоящо страшно“, изградиха усещането за системна безпомощност: „Изоставен си. Сам си. Надежда няма.“

Хумор и омаловажаване като инструмент

За да балансират драмата, някои медии въведоха и подигравателни етикети — например умилително-лакейският прякор „Тато“ за сваления Тодор Живков, макар в миналото той да бе по-известен като „бай Тошо“. Тези детайли подхранваха както презрение, така и носталгия, и подсилваха разкола в обществения дискурс.

От страх — към търсене на „спасител“

Ефектът е политически: уплашени хора започват да търсят закрилник — „голям“ и силен лидер, който да им „оправи“ живота. В България този механизъм се появи многократно: първият опит за такъв спасител бе Царят, след това последва Бойко Борисов, а в последните години възходът доведе Румен Радев до власт. Докато Царят не остави системни провали, Борисов съхрани и в известен смисъл възстанови взаимоотношения на покорство, напомнящи за социалистическите времена, и много хора намериха в това удобно, познато убежище.

Как медиите подсилват порочния кръг

В изборния ден често се виждаше как репортери, обикалящи по квартали и села, засилват готовите страхове: „Става ли все по-зле?“, „Обедняхме ли?“, „Имаше ли тогава по-добри времена?“. Такива въпроси и отговори утвърждават идеята, че „никой не се грижи за народа“, въпреки реални факти за икономически промени — например средните пенсии, които според посочените данни са се увеличили от средно 422 лв. през 2020 г. (по времето на Борисов) на средно 977 лв. през 2025 г. (след като той вече не е на власт).

Последствия и възможни изходи

В продължение на над три десетилетия медиите често поощряваха черти, които не помагат за изграждането на съвременно, уверено общество: страх, лъжа, отчаяние, лакействo, алчност и завист. Това не води към прогрес, а към „мравуняк“ от покорни хора — пътека обратно към политическа регресия. Феодализъм в класическия смисъл вече е невъзможен, но докато идеологията на безнадеждността държи мнозинството встрани, България рискува да изпада в цикли на застой и закъснение спрямо останалите европейски общества.

Бележка: Текстът изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.