Силяновска: Протоколът не може да замести Договора — реакциите и последиците за преговорния процес

Президентът на Северна Македония за втория протокол и неговото значение

Гордана Силяновска заяви, че вторият протокол между България и Северна Македония не е и не може да бъде използван като допълнение към Договора за приятелство и добросъседство. Тя говори по темата в интервю за МРТ 1, като подчерта, че правната стойност и ефектът на документа остават спорни и са поставени под въпрос пред Конституционния съд на страната.

Фон: подписването и правните оспорвания

Протоколът беше подписан през 2022 г. от тогавашните министри на външните работи Теодора Генчовска и Буяр Османи. Документът е предмет на съдебно оспорване в Конституционния съд на Северна Македония и е един от аргументите срещу промени в конституцията — поради опасения, че това може да отвори възможност България да постави нови условия в преговорния процес с ЕС.

Правно тълкуване и политически дебат

На въпрос защо, ако протоколът не създава задължения, не се стартира процедура за вписване на българите в конституцията, Силяновска посочи, че това е нейно лично тълкуване, но само Конституционният съд може да отсъди дали нещо е противоконституционно. Тя също така изрази недоумение, че международен договор може да бъде изменян чрез протокол, подписан само от двама министри.

В интервюто тя отбеляза, че е чула и друга интерпретация от българска страна — според нея един опитен политик е работил дълго, за да убеди европейски лидери, че текстове от протокола трябва да бъдат включени в Преговорната рамка и в заключенията на Европейския съвет.

Тълкуванията на Османи и ролята на френското председателство

Бившият външен министър Буяр Османи в няколко интервюта представя вписването на българите в основния закон като дипломатически успех. Според него, през 2022 г. — по време на френското председателство на ЕС — тежестта на преговорите била прехвърлена от историческите разногласия към въпросите за правата на човека.

Румен Радев също каза по време на посещение във Франция, че още през 2021 г. е повдигнал темата пред европейските лидери и че е трябвало време, за да бъдат убедени, че това е важно за преговорния процес.

Историческата комисия и опасенията за научната логика

Силяновска изрази притеснение от работата на съвместната историческа комисия, посочвайки, че времевата рамка и условността ѝ пораждат съмнения в обществеността. Тя посочи, че други двустранни комисионни (напр. френско-германската или полско-германската) не са имали крайни срокове и членството в ЕС не е зависело от техния прогрес.

На твърдението, че в протокола се „насърчава“ историческата комисия да завърши работата си до присъединяването към ЕС, Силяновска отвърна, че не може да се „насърчава” историческата наука по административен път. Тя подчерта, че идеята няколко историци да „създават история“ чрез споразумение противоречи на логиката на научния труд.

Европейски гаранции, тълкувателни становища и ветото

Според Силяновска гаранциите, които Северна Македония очаква от Европейския съвет, няма да бъдат ограничени само до нейните конкретни обстоятелства, а могат да имат по-общ характер. Едно от възможните решения, което тя спомена, е изготвянето на тълкувателно правно становище, че въпроси, свързани с идентичност и права, не бива да бъдат условие за започване на преговори с ЕС.

По отношение на опасенията, че заключенията могат да отнемат правото на вето на България при двустранни спорове, Силяновска обясни, че идеята е ветото да не се използва за блокиране на цели клъстери или преговорни глави.

Заключение

Дебатът около втория протокол и неговата роля в преговорите между Северна Македония и ЕС продължава да бъде ключов политически въпрос. В него се преплитат правни интерпретации, двустранна дипломация и търсенето на решения от европейските институции, които да гарантират, че процесът на присъединяване ще се води предвидимо и на базата на ясни правила.