Диалектите като мост: защо македонският говор е въпрос на национална цялост

Интервю с г-н Чучков: езикът като залог за бъдещето

Защо толкова настоявате да се обърне внимание на диалектите в българския език?

Г-н Чучков: Вярвам, че всичко, което правим за приобщаването на новомакедонците към българската култура и история, ще остане непълно, ако не се премахне дълбоката езикова пропаст. Държавата дължи прекратяване на пренебрегването към югозападните говорни форми на българския език и предприемане на системна програма за тяхното изучаване в средните и висшите училища.

Езикът, глобализацията и опасността от обезличаване

Защо това е спешно?

Г-н Чучков: Богатството на един език се крие в неговите диалекти, а не в безкритичното внасяне на англоамериканска лексика. Днес България приема чужди думи с лекота, институциите дори ги узаконяват чрез речници. Това води до англобългарски вариант, който размива националната идентичност и задълбочава разривите между книжовния език и местните говори. Диалектите не са срам — те са съкровищница, която може да възстанови духовната цялост на нацията.

Историческа памет и примерът на Ефрем Чучков

Веднъж говорихме обстойно за прадядото му Ефрем Чучков — герой от освободителните борби на македонските българи, често възпяван в РСМ, но близко до забрава у нас. Тази загуба на памет и на уважение към ключови фигури е тревожна. Видни български интелектуалци, като Румен Стоянов и Росен Петров, многократно са питали: защо нашите учебници и институции мълчат? Защо не отдадем дължимата почит на хора, които са дали живота си за българската кауза в Македония?

Ефрем Чучков е бил водещ войвода и революционер, обявяван от турското разузнаване за един от най-издирваните комити. Той е водил борба и срещу османската власт, и срещу последващите окупационни опити на другите сили, понякога действайки и като учител по български език и история. Неговият идеал — свобода, социална справедливост и съхраняване на българщината чрез противодействие на чуждопоклонничеството — остава актуален и днес.

Какво следва — защита на диалектите и националната идентичност

Г-н Чучков: Ако не приближим книжовната норма до югозападните говори и не включим техните форми в образованието, ще ни се наложи да се откажем от понятия като „македонски диалект на българския език“ и дори от разбиранията за македонец като българин от географската област Македония. Без общ език и уважение към говорите, социалната и културната свързаност отслабва.

Идентичност, терминология и дипломатически подходи

Г-н Чучков припомня, че при него „македонец“ винаги е било географско понятие — българин от Вардарска Македония. Днес обаче в областта на политиката и медиите се налага разграничаваща терминология: съвременните привърженици на отделна македонска нация следва да бъдат наричани „новомакедонци“, а официалното име на съседната държава за България би могло да бъде „Република Нова Македония“, за да се избегне объркване у младите и да се защити правото на историческите македонски българи да носят своето име и памет.

Продължаващото противопоставяне между „българи“ и „македонци“ в медиите и политиката води до отчуждаване. Много потомци на бежанци от Вардарска и Егейска Македония в България все още се самоопределят като „македонци“ в географски смисъл — това не означава, че не са българи. Нужно е улеснено и точно държавно говорене, което да запази историческата истина и правата на тези общности.

Конкретни препоръки

• Въвеждане на изучаване на македонските и други югозападни диалекти в средното и висшето образование.
• Активна политика за съхраняване на историческата памет: признаване и популяризиране на дейността на личности като Ефрем Чучков в учебници, паметни инициативи и публични събития.
• Преразглеждане на държавната езикова политика: приемане на непротиворечащи народни форми в съвременния книжовен език, за да се съкрати разстоянието между норма и говор.
• Ясна и последователна държавна терминология при говорене за Република Северна Македония и за различните групи хора, за да се избегне объркване и отчуждение.

Заключение

Езикът е мост между поколенията и между общностите. Опазването на диалектите, възстановяването на историческата памет и държавната ангажираност са условия не само за езиково, но и за национално съхранение. Ако държавата не действа, губим не само думи и говори — губим части от себе си.

Благодарим на г-н Чучков за откровените думи и за призива към спешни действия.