Първи официални правила за телемедицина у нас поставят стандарти за сигурност и качество

Министерството на здравеопазването регламентира дистанционната помощ

България вече има официален нормативен документ за предоставяне на медицинска помощ от разстояние — дългоочакваната наредба за дистанционни здравни услуги. С нея се прави съществена стъпка към дигитализация на здравния сектор, като се дефинират условията, в които съвременните технологии могат да се използват за диагностика и лечение при гарантирани стандарти за безопасност и качество.

Какво включва новият регламент

Основните принципи на наредбата са ориентирани към защита на пациента и медицинската отговорност. Сред ключовите положения са:

• Дистанционната помощ се допуска само когато нивото на безопасност е еквивалентно на това при присъствен преглед и е одобрена от лекуващия специалист след индивидуална клинична преценка.
• Поддържат се и синхронни (в реално време), и асинхронни (отложен обмен на информация) форми на комуникация между пациент и лекар.
• Възможно е лечебни заведения да организират и общи центрове за предоставяне на медицинска помощ от разстояние.

Документация и контрол

Всички услуги, извършени дистанционно, трябва да се документират в Националната здравноинформационна система. Всеки дистанционен преглед ще бъде вписван в електронното досие на пациента, което подобрява проследимостта и прозрачността на лечението. Надзора върху изпълнението на разпоредбите ще осъществява Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Какво е забранено да се прави дистанционно

Наредбата ясно ограничава използването на телемедицина за дейности, които изискват задължителен физически контакт. Сред забраните са подпомагане при раждане, констатиране на смърт и определени дентални интервенции, които не могат да бъдат заменени с дистанционно наблюдение или консултация.

Технологични изисквания и защита на данните

Платформите, използвани за дистанционни прегледи, трябва да отговарят на строги технически критерии, насочени към киберсигурност и защита на личните данни в съответствие с европейските стандарти. Това включва криптиране на комуникациите, контрол на достъпа и механизми за съхранение и архивиране на медицинската информация.

Значение и предизвикателства

С приемането на наредбата се създава юридическа рамка, която може да разшири достъпа до медицински услуги, да улесни пациентите и да подобри координацията между здравните заведения. В същото време предстои адаптация на инфраструктурата, обучение на персонала и инвестиции в сигурни дигитални решения, за да се гарантира ефективно и безопасно внедряване.