Брегов: Реформата в правосъдието е въпрос на обществен приоритет

Икономическата и обществената цена на бездействието

Иван Брегов заяви в ефира на бТВ, че бездействието и некомпетентността в съдебната система имат пряка финансова и социална цена за гражданите. Според него проблемите в прокуратурата и при правораздаването водят до огромни разходи и ерозират доверието в институциите.

„Обществото плаща пряко за бездействието и некомпетентността в съдебната система.“

Примери за последствия

Брегов посочи конкретни случаи, при които прокуратурата е била осъдена и това е струвало стотици хиляди евро. Той критикува и начина, по който се назначават висши магистрати, като даде пример с член на Висшия съдебен съвет, свързан с дело в Европейския съд по правата на човека, чийто подбор премина без публични въпроси от парламентарни комисии.

Нравствен и професионален дефицит

Брегов подчерта, че проблемите не са само морални, а и професионални: по думите му все по-често висши административни постове се заемат от хора с неподходящи професионални качества. Това води до неефективност при назначаване, повишаване и дисциплинарно производство на магистрати.

„Касова бележка“ за разходите на съдебната система

Като символичен пример за обществения разход Брегов предложи идеята всеки гражданин да получи ориентировъчна „касова бележка“ за това колко му струват грешки и провали в правосъдието — от забавени обвинителни актове до изплащани обезщетения по дела срещу държавата.

Трите законопроекта и техните различия

В предаването бяха обсъдени три внесени проекта за промени в Закона за съдебната власт — от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Прогресивна България“. Брегов отбеляза, че философията на проектите е сходна, но подходите и детайлите се различават.

Прогресивна България: бързи ограничителни мерки

Според Брегов предложението на „Прогресивна България“ има за цел бързо да ограничи определени правомощия на Висшия съдебен съвет, особено по кадрови въпроси. Той посочи, че част от текстовете предотвратяват допълнителни разходи, свързани с увеличаване на щатовете в Административен съд (примерно – отказ за разходи от порядъка на милиони евро за нови магистрати и служители).

Демократична България: дългосрочна визия

Проектът, представен от „Демократична България“, е базиран на работни текстове, създадени с голям принос от професионалната общност и експерти в Министерството на правосъдието през 2023–2024 г. Брегов го описа като по-дългосрочна и детайлна визия за промени.

Продължаваме промяната: критика за прибързаност

Той критикува текста на „Продължаваме промяната“ като политически акт с кратки формулировки, които оставят множество пропуски и несъвършенства по отношение на правната техника и приложимостта им.

Ключови теми: кадрови решения, съдебна карта и атестации

Един от най-важните елементи според Брегов е ограничаването на кадровите решения на ВСС по въпроси за назначаване, повишаване и дисциплинарни наказания. Той настоява и за преразглеждане на съдебната карта — кои съдилища да останат структурно активни и кои да бъдат реорганизирани, тъй като това е отлаган въпрос с голямо значение за достъпността и ефективността на правосъдието.

Друг проблем са атестациите на магистратите: когато всички получават максимални оценки, системата губи възможността да отличава реално по-добрите служители.

Възможен „преотбор“ и необходимостта от по-силен ВСС

Темата за т.нар. „ветинг“ Брегов нарече „преотбор“ и заяви, че тя може да бъде реализирана в рамките на конституцията и действащия закон чрез по-ефективен Висш съдебен съвет и добре организиран инспекторат, който да изпълнява функциите си по закон.

Завършек: призив за отговорност и парламентарен надзор

Брегов отправи апел за поемане на отговорност от ръководствата в системата и за активен парламентарен контрол върху реформите. По думите му Народното събрание трябва да следи процеса, защото реформата в правосъдието е въпрос от ключово значение за функционирането на парламентарната демокрация и за доверието на обществото.