Ник Стюарт влезе в преговорния екип за Иран по настояване на Джаред Къшнър

Кратко обобщение

Бившият държавен служител и лобист Ник Стюарт беше добавен към американския преговорен екип за Иран, решение, което според източници е инициирано от Джаред Къшнър. Новината е съобщена от CBS News, позовавайки се на двама американски служители.

Контекст и участие в преговорите

Стюарт се е присъединил към делегацията непосредствено преди преговорите в Исламабад в началото на април, които завършиха без конкретен резултат. В екипа бяха и специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Профил на Стюарт

Ник Стюарт е работил в Държавния департамент по време на първия мандат на Доналд Тръмп и по-късно е бил свързан с лобисткото звено на Фондацията за защита на демокрациите — организация, известна с твърда линия спрямо Техеран. Според подадени до Сената документи, той е подписан в повече от десет лобистки доклада от 2023 г. насам и общите разходи за неговата външнополитическа работа надхвърлят 2 милиона долара. Сред инициативите, по които е работил, са санкции срещу Иран и Русия.

Подкрепа и критики

Конгресмени и наблюдатели поставиха под въпрос състава на американската делегация, отбелязвайки отсъствието на явни експерти по ядрена сигурност от съответните агенции. Отговорът от министерството на енергетиката на САЩ — според CBS — е, че ведомството и експертите по неразпространение подкрепят усилията, но дистанционно.

Конгресменката Клаудия Тени публикува в платформата X, че Стюарт е „един от водещите американски експерти по политиката спрямо Иран“ и че неговият опит ще бъде от полза за постигането на мирни цели и сделка.

Реакцията на Техеран и ескалация на напрежението

Иран заяви, че възобновява военни действия срещу САЩ, след като преговорите са застопорени. Техеран твърди, че Вашингтон не е изпълнил обещанията си и че изявленията на американски служители са насочени към предотвратяване на спад в цените на петрола.

На 1 май Доналд Тръмп обяви, че е разочарован от предложенията, предадени чрез Пакистан, и изрази съмнения относно реалистичността на преговорите заради сериозни разногласия в иранското ръководство.

Морска блокада и икономически ефекти

Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че от началото на военноморската блокада на 13 април американските сили са прихванали 48 кораба, опитващи се да влязат или да излязат от ирански пристанища. В изявлението се посочва, че сред тях има 31 танкера, натоварени с общо 53 милиона барела ирански петрол, оценяван на най-малко 4,8 милиарда долара. Два допълнителни кораба са били конфискувани.

Блокадата е наложила и логистични последици: някои танкери избират по-дълги и по-скъпи маршрути до Китай, а наземните складови мощностите в Иран са почти пълни. В отговор Техеран започва да използва по-стари кораби като плаващи складачни, докато САЩ се стремят да изчерпят капацитета за съхранение — част от натиска, целящ в крайна сметка да доведе до спиране на добива от някои нефтени кладенци.

Какво следва

Назначаването на Ник Стюарт добавя политически и лобистки опит към американския екип, но отсъствието на видими ядрено-енергийни експерти и ескалацията в морските операции оставят преговорите в уязвимо положение. Следващите стъпки ще зависят от възможността за възстановяване на доверие между страните и от това дали делегациите ще успеят да включат необходимата техническа експертиза в процеса.