Естония призова за засилен надзор върху украинските дронове
Подробности и реакциите след серия инциденти
Естонските власти настояват Украйна да засили контрола над управлението на безпилотните си летателни апарати след няколко произшествия, които предизвикаха притеснения в балтийските държави, заяви министърът на отбраната Хано Певкур, цитиран от ERR.
Според източника Киев е предложил да изпрати екипи от експерти в балтийските държави, които да подпомогнат укрепването на въздушната сигурност. По думите на Певкур предложенията изискват допълнителни уточнения: най-лесният начин да се предотвратят подобни инциденти е украинската страна да упражнява по-ефективен контрол над полетите на своите дронове.
„Украйна има право да се защитава, но ние сме сериозно загрижени за риска от инциденти с потенциално тежки последици“, каза външният министър Маргус Цахкна.
Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс отбеляза, че споделянето на оперативни планове за атаки е въпрос на преценка от украинската страна. „Ако става дума за конкретни траектории и инциденти, Киев сам трябва да реши дали да ни информира — това е оперативна информация“, каза той.
Естонският министър посочи и техническо решение: някои дронове имат вграден автоматичен аварийен прекъсвач, който позволява дистанционно прекъсване или унищожаване, ако се отклонят от зададения маршрут.
Официалните контакти между Киев и балтийските столици се засилиха след катастрофата на два дрона в Латвия, за която украинският външен министър Андрий Сибига съобщи на 8 май. Той заяви, че компетентните органи обменят информация с латвийските си партньори, за да установят обстоятелствата, и добави, че Украйна се е извинила на Естония, Латвия, Литва и Финландия за инцидентите, като подчерта, че „никога не е целяла да насочва дронове към Латвия“.
Нощта на 7 май донесе конкретен инцидент: катастрофа на дрон в петролна база в латвийския град Резекне, при която бяха повредени четири празни резервоара за гориво. Резултатите от огледа на останките бяха използвани от руската страна за твърдения, че апаратите са украински и че са били част от опит за атака срещу гражданска инфраструктура в района на Санкт Петербург.
Властите в Естония, Латвия и Литва отхвърлиха обвиненията, че са разрешавали прелитане на украински военни дронове през тяхното въздушно пространство. В същото време руското министерство на отбраната и други руски официални представители продължиха да публикуват свои версии за инцидентите, включително данни за наблюдавани групи дронове и действия на противовъздушните системи.
В настоящата ситуация ключовите въпроси остават: каква ще бъде практическата форма на координация между Киев и балтийските държави, ще бъдат ли внедрени допълнителни технически мерки за безопасност и доколко обменът на информация по оперативни въпроси може да намали риска от нови инциденти.
Наблюдателите отбелязват, че по-голяма прозрачност и технически гаранции биха могли да намалят напрежението, но окончателните решения зависят от политическите преговори и оценката на сигурността в региона.