Гюров: С подкрепа за мир в Газа, но без участие в Тръмповия съвет

Кратък преглед

В интервю за Euronews служебният премиер Андрей Гюров обяви, че правителството възнамерява да прекрати участието на България в т.нар. Съвет за мир, и поясни, че решението за присъединяване е било взето от отделен икономически интерес, а не е отразявало широка политическа подкрепа у нас.

Как стана членството

България е една от само две европейски държави, които формално се присъединиха към инициативата — другата е Унгария. Много страни от ЕС предпочетоха да наблюдават развитието на структурата, без да поемат ангажимент за членство. На учредителната церемония тогавашният премиер Росен Желязков се появи до Доналд Тръмп и постави подпис, което не бе предварително обсъдено в Народното събрание; за пълна легитимация е необходима ратификация от парламента.

Причините за отказа

Гюров описа подписването като лично действие, свързано според него с интереси на един олигарх и с опит да се премахнат определени санкции. Той изрази съмнение, че механизма ще проработи по предназначение и подчерта, че в момента националният парламент не е ратифицирал членството, като евентуално решение може да бъде оспорено пред Конституционния съд.

“Не може да се твърди, че това е общата позиция на България — това беше личен въпрос на един олигарх,” каза премиерът пред Euronews.

Правни и политически проблеми

Първоначално инициативата бе представена като механизъм за възстановяване на Газа след конфликта между Израел и Хамас, но мандатът ѝ бе разширен, което породи въпроси за обхвата и легитимността. Правен анализ на ЕС повдигна сериозни опасения относно структурата и мандата на Съвета — включително почти абсолютните правомощия на президента като председател без определен срок — което затруднява участието на европейските държави.

Дипломация пред конфронтация

Въпреки дистанцирането от формалното членство, Гюров посочи, че България подкрепя амбицията за широк мащабен план за мир в Газа и че поддържането на добри отношения със САЩ остава приоритет. По думите му Европа трябва да говори единно и да търси пътища за деескалация чрез преговори.

Отношение към регионални въпроси

Премиерът коментира и въпроса за Иран — той подкрепя целта да бъде ограничена ядрената програма на Техеран и посочи, че има различни пътища за постигане на тази цел, като един от тях е дипломатията. Гюров също отбеляза, че ЕС няма да се ангажира пряко в подкрепа на Съединените щати по ситуации като тази в Ормузкия проток и че предпочитанието е за връщане към преговорите.

Какво следва

Нататък процедурата зависи от решенията в парламента и от възможните юридически проверки. Докато институциите на ЕС разглеждат правните импликации, София ще се стреми да съхрани стратегическите си партньорства и да участва в търсенето на мирни решения в регионални конфликти.