Какво означава за България Денят на победата?

Автор: Иван Стамболов за U‑DIGEST

Празнуват ли всички българи?

Не е очевидно, че цялата държава, народ и нация единодушно празнуват този ден. Много хора отбелязват датата лично, колективно или по партийни причини, но има и такива, които поставят под съмнение нейния смисъл за България.

За кого е Ден на победата

За Русия това е дълбоко емоционален празник: ден на оцеляване, на финална победа, на възцаряване сред великите сили в следвоенния ред. За страни, пострадали от агресията на нацизма, празникът също е логичен — спомен за избавлението от катастрофална заплаха.

Опит за хладна ретроспекция

Ако оставим настрана пропагандата и партийната историзация, в средата на XX век Европа е сцена на сблъсък между два тоталитарни проекта — нацизмът и сталинизмът. И двата режима потъпкват човешкото, упражняват масови репресии и гонения не само срещу „външни“ врагове, но често и срещу собствения си народ.

Примери за сталински репресии

• Делото на лекарите (1952–1953) — обвинения срещу група лекари от Кремълската болница, предшествали антисемитска кампания; процесът замлъква след смъртта на Сталин.
• Процесът срещу военните (1937) — арест и екзекуция на висши офицери, сред които маршал Тухачевски, с тежки последици за командния състав на Червената армия.
• Московските процеси (1936–1938) — показни съдебни акции срещу „старите болшевики“ с фалшиви обвинения и смъртни присъди.
• Широки кампании като колективизацията и разкулачването (1930–1933) — милиони депортирани, лагерни наказания и екзекуции.

Тези операции са част от по‑широкия Велик терор (1936–1938), в рамките на който са арестувани и депортирани масивни групи, а стотици хиляди губят живота си.

Две възможни хипотези за България след войната

За да разберем по‑добре какво може да означава Денят на победата за България, полезно е да разгледаме две контрастни реконструкции — какво би се случило, ако надделее единият или другият лагер.

А) Ако побеждава Сталин

• България попада във властта на победителите и плаща висока цена за това. Между 1944 и 1947 г. на наша земя пребивават големи съветски окупационни контингенти — около 600 000 войници и офицери в различни периоди — чиято издръжка се урежда на българска сметка, включително изплащане в долари на възнаграждения и командировъчни.
• Държавата се отказва от вземания срещу Германия за периода след 1 септември 1939 г., оценявани приблизително на около 100 милиона долара, и не получава компенсаторни плащания от германски активи на своя територия, които преминават в полза на СССР.
• През 1954 г. СССР продава своя дял в няколко българо‑съветски дружества на България и оценката на тези активи води до „скрити репарации“ чрез стокови доставки в продължение на десет години.
• Икономическата тежест е значителна: изследвания посочват загуби в порядъка на стотици милиарди тогавашни левове — оценки от около 133–140 млрд. лв., което някои еквиваленти приравняват на около половин милиард долара тогава или няколко милиарда в днешни пари.
• Политически и идеологически България остава от източната страна на „Желязната завеса“, с политически репресии и ограничения на свободите.

Б) Ако побеждава Хитлер

• В този сценарий България се явява страна‑победителка: монархията остава на власт, а държавата разширява границите си в резултат на военно‑политически промени по Балканите.
• Придобивки на територия включват части от Беломорска Тракия (зони между Места и Марица с пристанища на Бяло море), голяма част от Вардарска Македония (ключови градове като Скопие, Битоля, Охрид), части от Поморавието в източна Сърбия и т.нар. Западни покрайнини, както и вече върнатата Южна Добруджа от 1940 г.
• България би се оказала в западната орбита на европейската система и би преминала през възстановяване и интеграция по модел, близък до останалите държави, спечелили или запазили независимостта си.

Какво празнуваме всъщност?

Мнозина у нас празнуват Деня на победата с плам и патриотични чувства. Но ако си позволим кратък исторически размисъл — какво точно отбелязва България в този ден: спасението от нацизма, края на войната, участието в съюзите на победителите, собствените страдания и жертви, или началото на нова форма на зависимост и репресии? Отговорът не е еднозначен и зависи от гледната точка — геополитическа, морална или лична.

U‑DIGEST