Новини

Какво разделя Унгария и България — защо Орбан падна, а Радев има шанс

Коментар от историка Александър Стоянов във Facebook

Една от ключовите мисли в публикацията на Стоянов е, че корените на политическата промяна в Унгария и отсъствието ѝ в България трябва да се търсят далеч назад — в 1956 г. Унгарците са имали революция, България няма такава в своята история след войната.

Според историка България остава изключение сред страните от Източния блок: след 1989 г. тук не бе свалена комунистическата партия от власт по начина, по който се случи другаде. Няма и нужда от изпращане на окупационни съветски войски — система и елит бяха запазени почти непроменени.

Стоянов отбелязва също, че България е една от малкото държави, които практически ликвидираха частния си сектор — ситуация, която остави дълбоки следи върху икономиката и обществените структури. В резултат, според него, днешните политически формации често са пряка еволюция на бившата комунистическа партия, а не истински ново начало.

Историкът сравнява и два периода на съпротива: „Дори след 16 години авторитаризъм и ограничения на свободите, унгарците намериха сили да се вдигнат и да се борят.” Ако Унгария успя да преодолее подобен тежък период, това според него показва, че промяната е възможна и извън радикални условия.

За България Стоянов използва силна метафора: вече 37 години страната носи „червения хомот”, а обществото сякаш вдига каруца, теглена от малка група хора, които се облагодетелстват от власт и пари. Това описание цели да подчертае усещането за застой и несправедливост сред широки слоеве от населението.

Според автора, събитията в Будапеща на 12 април трябва да бъдат сигнал и за София — без радикална промяна има риск България да остане заклещена в тоталитарното си минало и като нация да загуби перспективи за бъдещето.

Постът завършва с призив към гражданите: на 19 (април) всички да отидат до урните. „70 години след унгарците, време е и нашият народ да се изправи срещу комунизма,” пише Стоянов — послание, което цели мобилизация чрез избори, а не чрез насилие.