Април 1928: Вълна от разрушителни земетресения удари Пловдив и Южна България
Кратък преглед
През втората половина на април 1928 г. Южна България беше разтърсена от серия мощни земетресения в Маришката сеизмична зона. Между 14 и 25 април три силни труса нанесоха огромни щети: над 100 загинали, повече от 1 000 ранени, десетки хиляди останаха без дом, а повредите по сградите надхвърлиха 70 000.
14 април — Чирпанско земетресение
Първият удар настъпи на 14 април в 11:20 ч., в деня на Велика събота преди Великден. Земетресението, известно като Чирпанското, беше с магнитуд 6,8 и имаше епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан. Развихри се паника в засегнатите райони и започнаха първите спасителни и оценъчни операции.
18 април — най-силният трус
Най-опустошителният трус дойде на 18 април вечерта — с магнитуд около 7,0, чийто епицентър беше близо до Поповица в пловдивска област. Най-тежко пострадаха населени места в Садовска община, особено Садово и Попово. Железопътни линии се деформираха, дебитът на кладенци и извори се промени, а за кратко време изчезна и Меричлерският минерален извор.
25 април — Старозагорско земетресение
Серията бе затворена на 25 април с трети силен трус, регистриран с магнитуд около 5,6 — с епицентър в района на Гълъбово. Този трус е известен още като Старозагорско земетресение и допълнително влоши положението в вече пострадалите общини.
Държавна реакция и възстановяване
На 24 и 25 април Народното събрание прие закон за подпомагане на пострадалите от земетресенията. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. бяха отпуснати 100 млн. лв. за възстановителни работи. Парламентът учреди и Дирекция за подпомагане и възстановяване на земетръсната област от 1928 г. (ДИПОЗЕ) — орган със задача да координира възстановяването и да извърши научно обследване на причините и последиците от трусовете.
Наследство
Земетресенията от април 1928 г. оставиха дълбоки следи в Южна България — както материални, така и социални. Масовите разрушения, загубите на човешки животи и последвалите усилия за възстановяване бележат една от най-тежките природни катастрофи в българската история от началото на XX век.
