11 юни 1937: Сталинската разправа с командването на Червената армия

Денят, когато висшето командване бе разбито

На 11 юни 1937 г. по заповед на Йосиф Сталин маршал Михаил Тухачевски и още седем висши офицери бяха осъдени и екзекутирани след фалшиви обвинения в „антисъветска дейност“. Тези решения не бяха единичен акт, а част от по-широка кампания за отстраняване на предполагаеми или въобразени противници.

От обезглавяване на армията до масов терор

Процесът срещу Тухачевски се вписва в системата на т.нар. Голямата чистка — репресии, които през 30-те години целяха окончателно да утвърдят властта на Сталин, да централизира държавното управление и да премахне всяка възможна опозиция. Смъртните присъди, арестите и разстрелите засегнаха политически и военни лидери, както и интелектуалци, творци и обикновени граждани.

Имена и инструменти на терора

В руската историография най-интензивният етап на репресиите (1937–1938) получава названието ежовщина — по името на ръководителя на НКВД Николай Ежов. Един от основните инструменти на репресиите е тайната заповед на НКВД № 00447 от 30 юли 1937 г., която въвежда т.нар. „лимити на терора“: квоти за арести и категоризация на осъдените.

• Първа категория — подлежат на незабавно разстрелване.
• Втора категория — осъдени на дълги срокове и изпращане в трудови лагери.

Мащабът на човешката трагедия

По оценка на историците Големият терор довежда до около 3 милиона директни жертви чрез бързи екзекуции на заподозрени. В допълнение в системата на ГУЛАГ загиват приблизително още 7,5 милиона души. Държавният терор е насочен предимно към политически и военни фигури, но се разпространява и срещу писатели, художници, учени и мнозина обикновени граждани.

Ако преди 1937 г. репресиите често засегнали отделни групи или кръгове, през следващия период под ударите на режима попада цялото общество.

Статистики, които шокират

В рамките на 470-дневния интензивен период на терора средно по около 1 600 души са били разстрелвани всеки ден — равносилно на един човек на минута. Тези екзекуции продължават около 15 месеца и 12 дни без „почивен ден“, денем и нощем. Фотографът и журналист Томаш Кижни, който проучва този период, подчертава безмилостния ритъм и мащаба на престъпленията.

Последствия

Чистките оставят трайни следи в съветската държава и обществото — обезсилено командване, сринато доверие и милиони разрушени съдби. Историята на 11 юни 1937 г. остава символ на това докъде може да доведе политическият терор, когато системата узакони масовото насилие.