Сейнт Олбанс: началото на Войната на розите (22 май 1455)
Предистория: слаб крал и разрастваща се криза
Корените на конфликта водят към политическите смени от края на XIV и началото на XV век. През 1399 г. Ричард II е свален от бароните и на трона се възкачва Хенри IV от рода Ланкастър. Веднага започва епоха на борби между големите феодални фамилии, а управлението на Хенри V и последвалите му успехи във Франция не могат да компенсират последиците от ранното наследяване на Хенри VI — крал, който се оказва неспособен да наложи стабилен ред.
Военни и социални поражения
След продължителните кампании в Стогодишната война Англия губи повечето си владения във Франция и през 1453 г. запазва единствено Кале. Вътрешните бунтове като въстанието на Джек Кед (1450) разкриват дълбоки социални напрежения и подтикват растящия градски и „нов“ търговски елит да потърси политическа алтернатива — подкрепата за Йорките като противовес на Ланкастърите.
Символиката: розите като емблеми, а не гербове
Червената и бялата роза се наложиха като емблеми на двете партии, но не са официални гербове на семейства. Хенри VI и херцогът на Йорк използват традиционните комбинирани гербове на Плантагенетите; розите служат повече като партиен знак. Терминът „Война на розите“ става популярен едва през XIX век след творбите на Уолтър Скот. По време на самите боеве често са използвани и други отличителни символи — например червен дракон или бял глиган при различни армии.
Ключови събития в конфликта
Борбата между фракциите прераства във въоръжен сблъсък на 22 май 1455 г., когато йоркистките сили побеждават при Сейнт Олбанс. След това парламентът провъзгласява Ричард Йоркски за кралски протектор и формален наследник на Хенри VI, но през 1460 г. херцогът е убит при Уейкфилд. Неговият син Едуард поема водачеството и през 1461 г. е коронясан като Едуард IV.
Йорките записват няколко решителни победи — при Мортимър-Крос и особено при Таутън, където силите на Ланкастър са разгромени и кралът е пленен. Въпреки това конфликтът не замира: през 1470 г. граф Ричард Уоруик и херцог Кларънс временно връщат Хенри VI на трона, но Едуард IV се завръща от Бургундия и през 1471 г. побеждава при Барнет и Тюксбъри. При тези сражения Уоруик и принц Едуард (синът на Хенри VI) загиват, а Хенри VI скоро след това умира в Тауър — с което Ланкастърската династия губи последната си реална възможност за връщане на властта.
Краят на конфликта и възходът на Тюдорите
След смъртта на Едуард IV през 1483 г. последвалият спор за престола довежда до възкачването на Ричард III, чието управление е белязано от вътрешни борби и обвинения за ликвидиране на наследниците. Кулминацията идва на 22 август 1485 г., когато Хенри Тюдор побеждава и убива Ричард III при Босуърт. Чрез брака си с Елизабет Йоркска Хенри VII обединява двата враждуващи дома и въвежда символа на обединението — т.нар. Тюдорска роза, съчетаваща червената и бялата роза.
Наследство и значение
Войната на розите (приблизително 1455–1487) прекроява английската аристокрация и укрепва централната власт. Смяната на династиите и масовите жертви сред рыцарството и лордовете ускоряват трансформацията от феодален ред към по-централизирана монархия и създават предпоставки за следващите промени в ранноново време под Тюдорите.
